Критичната маса е месечно велошествие, което възхвалява колоезденето и отстоява правата на велосипедистите на пътя. Идеята започва през Септември 1992 в Сан Франциско и бързо се разпространява из градовето по целия свят.

Критичната маса придобива различен аромат и вкус за всеки отделен град. Има голямо разнообразие относно обема на шествията, зачитането на правилата за движение, взаимодействията с шофъорите, и полицейските намеси.

Критичната маса няма лидери и централизирана организация. В градовете, където има шествия на критичната маса, няколко местни граждани просто избират датата, часа и мястото за събитието, обявяват го, и така шествието се ражда.

Критичната маса е идея и събитие, а не организация.

Някои колоездачи от Критичната маса се опитват да парализират уличното движение, до колкото това е възможно, и да се конфронтират с шофъорите. Такива колоездачи пропускат същността на Критичната маса, която има за цел да прослави колоезденето, а не да води война срещу шофъорите. Критичната маса има за цел да отстоява нашето право на пътя, а не да отхвърли правото на другите да са на пътя. Тези, които не схващат същността на това събитие и искат да си играят на “детски игрички”, се насърчават да си останат по домовете.

Нямате критична маса във вашия град? Тогава организирайте една.

Велошествия

Велосипедите предоставят една легална възможност да създадете значително присъствие на улицата; за разлика от колите те са по-евтини, не разкриват така лесно самоличността на техните притежатели, не замърсяват околната среда, и създават атмосфера на задружност, защото колоездачите не са отделени един от друг или от тези около тях с метал и стъкло. Група велосипедисти може да завземе много повече пространство, отколкото същия брой пешеходци, и обикновено придава много по-внушителна гледка; те също така могат да се движат по-бързо, когато са заедно, или когато се наложи да се разпръснат. Велошествията са гъвкави и лесно се нагаждат към различни ситуации; те могат да са празнични или конфронтационни, или да преминават от първия към втория вид и обратно. Велошествие може да събере местните жители за едно забавно обществено събитие, или да привлече вниманието към някой специфичен въпрос (местната политика за транспорта, загрижеността за околната среда в световен мащаб, съкрушителната монотония на градския живот), или да се намеси директно, пречейки на нещо нежелано, като бавнодвижеща се барикада. И накрая, но не на последно място, карането на колело е забавно.

Някои градове, следвайки модела на Критичната маса, организират редовни велошествия на определен ден всеки месец, тръгвайки от добре известно място. Ако ви липсва тази инфраструктура, вие може да известите за велошествието и да го популяризирате, като раздавете флаери и лепите стикери на места, които често се посещават от колоездачи (магазини за колелета, местата за паркиране на велосипеди и др.), като пишете в интернет сайтове и форуми, или просто предавйки информацията от уста на уста, казвайки на всички ваши познати с велосипеди. Ако полицията във вашия район е склонна към репресии и не желаете да се появява, скапвайки атмосферата и ограничавайки действията ви, тогава избягвайте да поставяте флаери и плакати на места, които куките биха забелязали. Ако полицията се появи преди началото на шествието с намерението да го контролира, те най-вероятно биха успели, но ако 1-2 полицаи се натъкнат на вече започнало шествие, те не биха могли да го спрът.

Направете нещата забавни и вълнуващи. Необичайните велосипеди (например колело с кормило тип “чопър” и голяма предна гума) винаги са хит. Велосипеди с ремаркета могат да пренсят всичко от малки деца до озвучителни системи. За да разкриете своите цели пред останалия свят, може да вържете банер с посление между два велосипеда; това е най-добре да се направи в задната част на шествието, където ще бъде прочетено от шофъорите зад вас и ще попречи на опитите им да карат право през масата от колоездачи. Музикалните инструменти и други звукоиздаващи средства привличат внимание и поддържат атмосферата весела и жизнерадостна, а когато автомобилите, хванати в капана, зад вашия парад надуят своите клаксони, присъединете към този хор с вашите велосипедни звънци и свирки. Добра идея също така е колоездачите да са облечени в най-различни костюми (клоунски и други каранвални облекла). Носете със себе си брошури и флаери, които да раздавате на пешеходците и на заседналите в трафика шофъори.

Избраният маршрут, както и методът за осъществяване на шествието, зависят от вашите цели. Велошествието може да премине през квартал или да се намеси в трафика в пиковите часове; то може да превземе главното шосе или дори да щурмува някой търговски център.

Независимо от избрания подход, има няколко основни правила, които ще ви помогнат да осигурите безопасността на велосипедистите на пътя. Ще видите много опасни и глупави шофъори по избраното тресе за шествието. Първо бъдете близо един до друг, така че да представлявате маса, а не низ от отделни колоездачи; отговорни за това са предимно хората, каращи начело на шествието, които трябва да установят достатъчно бавно темпо, за да могат дори и най-бавните да се включат в масата. Възможно е най- нетърпеливите и устремени колоездачи да изкочат най-отпред, така че не се срамувайте да им кажете, да намалят, за да се стегне групата. Не допускайте да се получат дупки и пролуки сред велосипедистите, защото шофъорите може да опитат, да се промушат в тях. Когато има две ленти за движение, е по-безопасно да завсемете и двете, за да няма лента с коли, нехайно профучаващи от едната ви страна. Най-спокойните велосипедисти е добре да застанат най-отзад и отстрани на масата, защото на тези места би възникнала конфронтация с изнервените шофъори; не се впускайте в словесни битки, не се правете на недосегаеми, нека вашата самоувереност и възпиращо присъствие да е отмъщението ви към грубите шофъори. Често е най- добре да преминете на червена светлина, така че да не се разкъса групата (но бъдете изключително внимателни); като преминавате през кръстовище е добре най-крайните и странични колоездачи да спрат от страни на масата, като техните велосипеди и тела блокират колите и не им позволят да минат през другите велосипедисти. Приемайки, че вие и вашата група подкрепяте обществения градски транспорт, вие най- вероятно бихте желали да пропуснете градските автобуси да ви подминат (да не говорим пък и за линейките), като бързо и внимателно запълните пространството след тях, за да не успеят колите да го запълнят първи. И най-накрая маршрутите трябва да се определят, като се имат в предвид възможностите на всички участници: те не са добри, ако са твърде дълги, стръмни за изкачване, или ако са достатъчно объркани, за да се изгуби някой.

Вие също така може да желаете, да планирате разпръскването си (преднамерено или не) и прегрупирането си по-късно. Колоездачите с мобилни телефони могат да организират това, като поддържат връзка един с друг; другия начин е предварително да посочите местата, на които да се съберете отново. Полицията неизбежно ще иска да разбере, кой е отговорен за шествието; “никой” или “всички” са верни и често използвани отговори; ако ви е необходимо да спечелите малко време, може да кажете, че не знаете кой е отговорника, но ще се опитате да разберете. Ако провеждате редовни шествия на определен ден и полицията започне да ви пречи, може да ги изненадате с неизвестено шествие, за да им покажете “кой е шефа”. Не им позволявайте да ви сплашат с глоби или други законни начини за тормоз – ако познавате отзивчиви и симпатизиращи адвокати, използвайте тяхната помощ, за да победите в съда, в случай, че се стигне до там; а ако вие сте нещо повече от неподчиняващи се типове, карайте облечени в костюми или инкогнито и не спирайте край полицаите, за да отговаряте на въпросите им и да ви пишат актове. В крайна сметка вие не блокирате движението, вие сте движението, нали така?