Желязната завеса, зад която Съветският съюз изграждаше социализма, който по силата на диалектическите "закони" трябваше да прерастне в комунизъм, не позволяваше на поддръжниците му да прозрат горчивата истина за действителността там. Маркс твърдеше, че призракът на комунизма бродел по света, а Ленин и Сталин поддържаха мита, че електрификация плюс съветска власт означавало комунизъм. Тези твърденя непрекъснато и методично се внушаваха на поколенията като аксиоми. Както Сталин, така и Хрушчов по-късно на всеослушание заявяваха, че Съюзът ще надмине по производство на глава от населението по всички показатели Запада и Америка. Хвалбите продължиха дори по времето на Горбачов. Тези твърдения будеха снизходителни усмивки сред прозорливите и далновидни икономисти и социолози. За огромно число хора по света обаче тези умело поднасяни от болшевишката пропаганда твърдения постигаха целите си. Нормално бе неосведоменият и вярващ в идеалите човек да не приема и да не допуска, че е възможно в СССР да има концлагери, жестоки мъчения, убийства, пълна липса на обективна информация и тотална цензура. Единствено анархистите през тридесетте години на 20-и век разкриваха и изнасяха факти и случаи, потвърждаващи страшните гонения, на които са били подлагани хората поради техни те убеждения още през първите дни на наложения режим.

Капиталистическа Европа мълчеше и се ръководеше единствено от грубите си финансови интереси. Имаше немалко западни дипломати които добре познаваха същината на тоталитарната сталинска система, нейната несъстоятелност и безперспективност. Техният професионален опит обаче ги накара първо да вкарат представители на болшевишката държава в тогавашното ОН, а после да я впрегнат в плановете за усилена надпревара във въоръжаването, за да я изтощят икономически. Най-накрая истината за Съветския съюз бе показана на целия свят, но с една користна цел - да бъде дискредитирана идеята за социална справедливост. Това, от което се боеше капиталистическият свят, беше силата н организираната работническа класа, вярваща в "съветския комунизъм", който в същината си беше чист държавен капитализъм - тромав, нерентабилен, бюрократичен и съвсем малко или никак социален и хуманен. И представителите на световния финансов капитал постигнаха целта си по мирен начин, без да гръмнат даже срещу великата империя. Лъжесоциализмът и лъжекомунизмът на болшевиките се предаде и продаде идеята за социална справедливост, за която световното работническо движение се е борило десетилетия наред. Сега капиталистическият свят може на висок глас да твърди, че идеята за социализъм и комунизъм е била празна утопия, доказана от руския опит. Именно в това се състои най-големия грях на маркс-ленинско-сталинското учение и неговото измамно практическо приложение. Изграждано върху априорни догми, налагани чрез тоталитарни методи, силна централизация, йерархизация и етатизация на обществото, то никога не можа да докаже как "по диалектически" апаратът на държавата ще "отмре" и ще се превърне в своята "противоположност".

Либералният капитализъм, който доведе света до глобалната световна криза през 1929 година, днес се представя като панацея за изход от сегашната криза. Пазарната икономика, при която уж производството, движението на стоките и добиването на суровините трябва да се конкурират, всъщност се монополизира открито или прикрито. Цените, за които се предполага, че трябва да се регулират чрез търсенето и предлагането, всъщност се налагат чрез монополите, а печалбите отиват винаги в касите на мултинационалните икономически групировки, които на свой ред са поддържани от определени политически кръгове, участващи в управлението на държавите. Този сложен и скрит механизъм на световно икономическо господство от време на време става съвсем прост и видим, когато на сцената излязат военните и със силата на съвременните оръжия започнат да разчистват пътя на капитала в различни региони на света. Примерите са много и значителни от Близкия изток и Персийския залив до Латинска Америка и от Централна Африка до Югоизточна Азия.

Рано или късно ще се стигне до още по-голяма стопанска, социална и морална деградация. Държавата ще се префасонира и ще продължи неминуемо да защитава крадената и натрупвана по див грабителски път частна и корпоративна собственост. Ще преследва и наказва всеки, който дръзне да наруши статуса на старото римско право. Бедните и онеправдани слоеве на населението ще бъдат търсени само като работен добитък и при провеждането на всеобщи избори, за да изблеят като стадо пред празна кошара, чакащо шепа зобчица и стиска тревица. И ще бъдат възпитавани да се молят на Всевишния да облекчи участта им. "Тъй върви светът - лъжа и робство на тази пуста земя царува" - бе казал Христо Ботев.