Ако методите на нацистката полиция спрямо възрастните се основават главно на насилие и репресии, по отношение на младежта властта следва една много,тънка политика. Нейната цел е да превърне всеки млад човек в добър национал-"социалист" и безупречен воин на Райха, следващ идеалите на партията.

За това е създадена организацията Хитлерова младеж (Хитлер югенд - HJ). Към края на 1933 г. всички други младежки организации освен нея са забранени (с изключение на тези контролирани от католическата църква, която също подкрепя нацистите). Момчетата от 10 до 14 години постъпват в "Германска младеж" (Deutsches Jungvolk), а от 14 до 18 в Хитлер югенд - HJ. Нацистите за кратко време организират около себе си 40% от младежите в страната. Момичетата се записват в "Bund Deutsche Madel" (ВDМ), но от тяхната идеологическа подготовка фашистите се интересуват слабо тъй като основната им цел е HJ.

От 1939 Г. членството в HJ става задължително. Юношите организирани в HJ се подлагат на строга военна подготовка, занимават се със спорт, ходят по походи и състезания. Изпратените на занятия с HJ могат да не ходят на училище, но от друга страна редовното ходене на училище е начин за измъкване от HJ.

Към средата на 30-те функциите на HJ и ВОМ се променят: HJ става организация за подготовка на младите за военни действия. По това време всяко събиране на млади хора, което не е организирано от HJ и ВОМ се счита за криминално. HJ създава свои полицейски отряди за контрол на младежта. Членовете на тези отряди обикновено са много по-млади от тези,които трябва да шпионират.

В доклад от 1938 г. на социал-демократите в емиграция се казва, че: "младите също изпитват нарастващо раздразнение от недостатъчната свобода, безумното военно обучение и дисциплина в национал-социалистическите организации".

Началото на войната милитаризира още повече HJ. Военната подготовка измества всичко друго, спортните клубове се закриват. HJ става все по-репресивна и жестока организация. Заради недостиг на опитни бойци, войнишките редици силно се "подмладяват". Недоволството нараства. Войната продължава и бащите на много млади хора, членове на HJ са убити или гният в окопите. Единственото което държавата предлага на младите е да облекат шинела и да отидат да се бият за чужди интереси.

Към края на 30-те хиляди млади хора търсят начин да се измъкнат от лапите на HJ. Съпротивата започва с малкото: организират по свой начин свободното си време вътре в HJ, откъдето тръгва и последвалия силов отпор на нацизма.

Властите са ужасени, но още повече ги потриса факта, че тези младежи са продукт на тяхната образователна система. Те нямат никакъв контакт със старите "леви" партии, не знаят нищо за марксизъм или работническо движение. Учат се в нацистки училища, свободното им време е разчетено до минута от HJ, обработват се от нацистката пропаганда, участват във всички официални мероприятия и спортни състезания. И какво става в един момент? Ето ви на вас една "хитлерова младеж"!

Младежките антифашистки банди се наричат по различен начин, но най им харесва името Пирати на еделвайса (това е заради значка с изображение на еделвайс, която много от тях носят). Само в архива на Гестапо в Кьолн има имената на повече от 3000 младежи, които принадлежат на това движение.

Отначало те прекарват времето си по безобиден начин: шляят се по паркове и улици, излизат от градовете за походи. Но за разлика от походите на HJ, няма разделение на момчета и момичета, при тях походът има за цел отдих и развлечение, а не военщина. На тези nоходи пиратите от различните градове се срещат, някои тръгват на пътешествия из Германия (което законът забранява). Тяхната смелост да бъдат себе си и да се радват на волен живот се счита за криминално престъпление. Чести са сблъсъците с патрули на HJ при което победата на "полето на честта" често е за пиратите. От официалните трибуни на Райха те са заклеймени като безделници и социални паразити. На разгръщащата се война, пиратите отговарят с все по-дръзки действия. Правят саботажи срещу нацистите, помагат на евреи, дезертьори и военнопленници. Изписват стените с антинацистки лозунги, а някои от тях събират пропагандни листовки на "съюзниците" и ги разпространяват по пощенските кутии.

"Има подозрения, че тези младежи пишат по стените неща като "висшето военно командване лъже", "медали за убийства" и т.н. Тези надписи се заличават, но след това се появяват отново." (Дюселдорф Графенберг, доклад на Гестапо).

С течение на времето някои от пиратите стават много смели: извършват набези срещу военни лагери с цел да се сдобият с оръжие и взривни материали, нападат нацистки военни части и участват в партизански действия. Режимът отвръща с репресии: изправителни училища, трудови и концентрационни лагери, съдилища. За много пирати борбата и опита за свободен живот вътрe в безжалостната система завършва със смърт. Така наречените лидери на Пиратите на еделвайса са обесени през ноември 1944 г. Но тъй като нацистите се нуждаят от войници по фронтовете и работници за оръжейните фабрики, те не могат просто така да унищожат хиляди млади немци. Властта не знае какво да прави с тези метежници. Тя се намира в задънена улица, младежта е извън контрол...

Защо сме чували толкова малко за Пиратите на еделвайса? Отговорът е, че следвоенната власт на "съюзниците" иска да възстанови и превърне Германия в съвременна "демократична" държава. За това те организират система за принудителен труд, която естествено не се харесва на пиратите и те влизат в конфликт с новата власт. Доклад от 1949 г. говори за "широко разпространеният феномен на нежелание за работа, който е станал навик на много млади хора". Съдебното преследване на младите "лентяи" е толкова жестоко, колкото и при нацистите.

За социал-демократите Пиратите на еделвайса са изметта на обществото, също както и за нацистите. "Съюзниците" използват мита, че по време на войната германците дори минимално не са възразявали срещу нацистката власт, ако и да не са я подкрепяли активно. За да потвърди тези небивалици идва и "забравата" за "уличните хулигани" сражаващи се срещу нацизма. След 55 години интересът към Пиратите на еделвайса се възражда. За тях се пишат статии, а скоро ще излезе и филм. Ние трябва да направим така, че историята на това движение да не се забрави. Както казва продуцента на бъдещия филм, Пиратите на еделвайса не са абсолютни герои, те са обикновени хора, които вършат необикновенои неща.

ПЕСЕН НА ПИРАТИТЕ НА ЕДЕЛВАЙСА

Xuтлep може ga ни побеgи и окове в окови,
но ние ще ги разкъсаме и отноВо ще бъgем свобоgни.
Ние имаме юмруци и можем ga се бием!
Ние имаме ножове и ще ги изваgим!
На всички е нужна свобоgа, нали така?
Ние сме сражаващи се нaвaxoc,
именно тоВа ни gaвa наgежgа за бъgещето.
Ние вървим по бреговете на Рур и Рейн
и рушим властта на Xuтлep.
Нашата песен е за свобоgа, любов и живот -
ние сме пиратите на еgелвайса!