Бари Хорн (1952–2001) беше британски активист за правата на животните, който почина от възпаление на черния дроб в болницата Ронксууд в Уорчестър на 5 ноевмври 2001. Неговата смърт идва след серии от гладни стачки, докато излежава 18 годишната си присъда за поставяне на взривни устройства в магазини продаващи животински продукти — най-дългата присъда за активист борещ се за правата на животните във Великобритания. Хорн се принуждава на страдания за да накара правителството да разгледа публично въпросите за тестовете с животни, нещо което лейбъристката партия обещава преди изборите, но отказва да изпълни след като идва на власт през 1997. До момента на своята смърт на 49 годишна възраст той не се е хранил от 15 дни, но преди това здравето му е влошено много лошо от предходните му гладни стачки, най-дългата от които, през 1998, продължила 68 дни и увредила неговото зрение и други сетива. Медийната реакция към него е негативна, особено във Великобритания, където е обявен за "терорист", а за движението за правата на животните по целия свят е герой и вдъхновение.

Бари Хорн започва да се интересува от правата на животните на 35 годишна възраст, когато неговата втора съпруга Айлийн го убеждава да отиде на среща на поддръжници на Фронта за освобождение на животните. След като гледа видео клипове за експериментите с животни, той решава да стане вегетарианец и ловен саботьор. Хорн става активен в Northampton Animal Concern през пролетта на 1987, които организират нападение над лаборатория на Unilever и протестна демонстрация срещу Beatties верига магазини, продаващи кожени палта.

Първата му проява, придобила по-широка публичност е през 1988, когато се опитва да спаси Роки, делфин заловен през 1971 и държан около 20 години, повечето време сам, в малък бетонен басейн в Маринленд, в Моркамб, Ланкашир. Бари Хорн и четирима други активисти планират да преместят Роки, който тежи 300 кг и е дълъг 183 метра, от басейна в морето, използвайки стълба, мрежа, самоделно направена носилка, и взет под наем камион.

Хорн и неговите приятели на няколко пъти преди това тайно са посещавали делфинариума през нощта, ходейки при басейна с делфина, за да го опознаят. Въпреки това, в нощта на акцията, след като пристигат в зоната на делфинариузма с цялото си обородуване, че не са пресметнали всичко както трябва и не могат да измъкнат делфина. Те се връщат обратно, но без делфина. Полицейска кола ги спира на пътя обратно към тяхната кола, в която ченгетата откриват голяма носилка за делфини, за която единия от активистите се налага да каже, "нямаме основателно обяснение." След продължило 5 дни дело, те са осъдени за заговор за гражбда на животно. Бари Хорн, Джим О'Донъл, Мел Браутън и Джим Бъкнър са глобени 500?, като на Хорн и Браутън са дадени допълнително 6 месечни условни присъди.

Хорн и неговите другари продължават своята мисия да освободят Роки и през 1989 започват кампанията Делфинариум Моркамб, чрез серия от протести, раздаване на листовки на туристите, организиране на протестни шествия и лобиране пред местните власти. Губейки печалби от билетите за туристи, директорите на делфинариума се съгласяват да продадат делфина за 120 000? на активистите, които са събрали тези пари от дарения във фонда Born Free Foundation и Mail On Sunday, които през 1990 започват кампанията "Into the Blue" за освобождаване на пленените във Великобритания делфини. През 1991 Роки е изпратен в 80-акрова лагуна на островите Тюркс и Кайкос, след което е пуснат на свобода, а след няколко дни е забелязан да плува свободен заедно с дивите делфини.

Питър Хюз от Университета на Съндърланд дава кампанията на Хорн като пример как пропагандирането на перспективата на активистите за правата на животните успява да промени парадигмата в британското общество относно забавлението на туристите, които започват да гледат на делфините не като "актьори" в изкуствена среда, а че искат да се докоснат до тях като отидат да ги видят в естествената им среда. В резултат на това Хюз пише, сега вече във Великобритания няма делфини в плен.

По-късно, заедно с Кейт Ман и Дани Атууд, Бари Хорн става част от малка Animal Liberation Front клетка, която атакува Harlan Interfauna, британска компания в Кембридж, която снабдява лабораториите на острова с животни и органи. На 17март 1990 активистите влизат в сградите на Interfauna чрез дупки, които са направили в покрива, освобождават 82 бебета кучета и 26 заека. Също така вземат списъците с документация за клиентите на компанията, които включват големи корпорации като Boots, Glaxo, Beechams, и Huntingdon Research Centre, както и няколко университета. Ветеринар, който подкрепя ALF премахва татуировките от ушите на кучетата и те са разпръснати в нови домове из цялата територия на Великобритания. Заради намерени веществени доказателства на мястото на престъплението и в домовете на един от активистите, Ман и Атууд са обвинени в заговор за извършване на обир чрез влизане с взлом и са осъдени съответно на 9 и на 18 месеца лишаване от свобода.

Бари Хорн е и един от активистите, които атакуват конференцията относно експериментите с животни на Exeter College, в Оксфорд. Те преобръщат масите и чупят 50 бутилки червено вино, след като са спечелили схватка с полицията и влизат в залата на конференцията. Хорн и петимата му другари са арестувани за създаване на безредици.

Философията на Хорн се радикализира, докато лежи в затвора. През юни 1993 той пише в писмо до вестника Support Animal Rights Prisoners:

"Животните продължават да умират и изтезанията им стават все по-големи и по-големи. А какъв е отговора на хората към това? Повече вегетариански бургери, повече Special Brew и повече апатия. Вече няма истинско Animal Liberation Движение. То умря отдавна. Това което остана са много малко активисти на които им пука, които разбират и които действат... Ако не действаш, значи се примиряваш. Ако не се бориш, няма да спечелиш. А ако не спечелиш, значи си отговорен за смъртта и болката, които ще продължават още и още, и още."

След освобождаването му през 1994 според слуховете Бари Хорн започва да работи като единак. Кейт Ман пише, че заради засилените полицейски репресии и агентите под прикритие сред движението за правата на животните, да действаш сам е значително по-безопасно, а Хорн преди всичко е резервиран човек, щастлив, когато прави нещата без чужда помощ и "прави нещо," така както той иска.

Няколко среднощни бомбени атаки, извършени чрез самоделни взривни устройства, са извършени през следващите две години в Оксфорд, Кембридж, Йорк, Харогейт, Лондон, Бристол, както и Нюпорт и Райд на остров Уайт. Атаките са срещу магазините на Boots, Halfords, магазини продаващи кожени изделия и магазини собственост на дарители за експерименти с животни за медицински цели. Някои от атаките са подписани от Animal Rights Militia, име на активисти, които се разграничават от строгите ненасилствени принципи на Animal Liberation Front.

Ман пише, че не е изключено Хорн да има нещо общо с атаките, защото на много малко активисти им стиска да заложат взривни устройства, а Хорн е известен със своите хардкор позиции. Полицията започва да го следи изкъсо. Според Ман, Бари Хорн е знаел, че ще бъде заловен, но той вижда в активизма за правата на животните по-скоро като война и готов да стане жертва заради своите идеали.

Арестуван е през юли 1996 след като поставя две взривни устройства в шопинг център в Бристол, нагласени да се взриват в полунощ. След това полицията намира 4 други взривни устройства в джобовете му.

Процесът за палежи започва на 12 ноември 1997, шест седмици след края на втората му гладна стачка, в Кралският Съд в Бристол. Той се признава за виновен в опита за палеж в Бристол, но отрича за атаките на остров Уайт. Въпреки, че няма правдиви доказателства за участието му в атаките на остров Уайт, обвинението е сигурно, че устройствата използвани в Бристол и на остров Уайт са толкова идентични, че Хорн няма начин да не е замесен и в двете. Докато съдът приема, че Хорн определено не иска да убие или нарани няколко, съдията Саймън Дарвал-Смит го нарича "градски терорист" и на 5 декември 1997, е осъден на 18 години лишаване от свобода, най-голямата присъда давана за активист за правата на животните във Великобритания.

Заради сходството на устройствата открити в Бристол и тези на остров Уайт, Хорн е обвинен и в причиняване на материални щети в размер на 3 милиона ? през 1994 като унищожава схрада на Boots, химична фабрика в Нюпорт, защото фабриката тества своите продукти върху животни. След това е обвинен в палеж на общински магазини на острова, продаващо кожени палта. В този процес, той признава обвиненията за Бристол, но отхвърля участието си за останалите, които са подписани от Animal Rights Militia. Робин Уеб от Animal Liberation Press Office пише, че самия той нееднократно бива признат за невинен заради обвинения в същите инциденти.

На 6 януари 1997, след месеца след като е влязъл в затвора, като затворник Категория A (истински терорист), Хорн обявява, че ще откаже всякаква предоставена храна, докато консервативното правителство на Джон Мейджър не подпише своя проект за забрана на тестовете над животни до 5 години. Поради причината, че според прогнозите Лейбъристите ще спечелят следващите избори през май 1997, Хорн прекратява гладната си стачка на 9 февруари след 35 дни без храна. Това става, когато Елиът Морли, тогавашен говорител на Лейбъристите по въпросите с правата на животните пише, че "Лейбъристката партия е съгласна за редуциране и евентуална забрана на вивисекцията."

Гладната му стачка разпалва активизма за правата на животните и в чест на Бари Хорн са извършени акции на освобождение на котки от фермата Hill Grove в Оксфордшир, които отглеждат котки за лабораторни опити; икономически саботаж на Harlan и освобождение на кучета от Consort Kennels; унищожаването на седем камиона на фермата за пилета Buxted в Нортхемптънхемшир; блокада на пристанището в Дувър и сериозни вадналски прояви срещу Макдналдс в града; както и освобождение на зайци отглеждани за лабораторни опити във фермата в Хоумстед.

Втората гладна стачка започва на 11 август 1997. Целта на Бари Хорн е новото лейбъристко правителство да обяви за недействителни всички лицензи на фирми за тестове над животни до определено време. Отново има бум в акктивизма за правата на животните и неговата подкрепа. На 12 септември 1997 са вдигнати протести в Лондон и Саутхемптън, в Хага (Холандия), в Кливланд (САЩ), и университета в Умеа (Швеция), където активисти се опитват да щурмуват лабораториите на университета. 400 души правят шествие до фермата в Шамрок, сграда близо до Брайтън за тестове над примати, 300 се събират на протест пред лабораториите Wickham, сграда на договор за тестове с животни, има и демонстрации пред офисите на лейбъристката партия, както и пред дома на Джак Строу, главният секретар на партията. Активистите правят палатков лагер срещу Huntingdon Life Sciences на магистрлата A1 в Кембриджшир, прокопавайки подземни тунели, за да направят по-трудно за полицията да ги изгони. Фермата за морски свинчета в Нючърч е щурмувана през септември и са освободени 600 морски свинчета.

Бари Хорн прекратява втората си гладна стачка на 26 септември, след 46 дни без храна, когато лорд Уилямс от Мостън, тогава министър на вътрешните работи, а по-късно министър на правосъдието, се среща с поддръжници на Хорн с обещание за среща между тях и правителството. Това е първият случай, когато член на правителстовото се съгласява формално да разговаря с представители на движението за правата на животните, в това поддръжниците на Бари Хорн вижат голяма стъпка в напредъка на тяхната борба.

Най-дългата гладна стачка на Бари Хорн започва на 6 октомври 1998 и приключва 68 дни по-късно на 13 декември. Той иска да доведе дебата за правата на животните до най-висшите инстанции в британския парламент, когато неговото влошаващо се здравословно състояние става новина по целия свят, а активистите се опасяват, че при нова гладна стачка той ще умре.

Този път исканията на Хорн са конкретни. Той иска за спиране даването на лицензи за експерименти с животни, а съществуващите в момента да не бъдат подновени; забрана на всякакъв вид вивисекция, освен за медицински цели; обещание за спиране на всякакъв вид вивисекция до 6 януари 2002; незабвано спиране на тестовете с животни във военните лаборатории в Портън Даун; и затварянето на Комитета по процедури с животни, институция наречена от Хорн "Спонсориран от правителството фронт за вивисекция."

Той написва изявление, което продължава да бъде цитирано на протестните шествия на движението:

"Борбата не е за нас, не е за нашите лични искания и нужди. Тя е за всяко животно, което някога е страдало или умряло във вивисекторските лаборатории, и за всяко животно, което ще страда и умре в тези същите лаборатории, освен ако не сложим край на този зловещ бизнес сега. Душите на мъчениците искат възмездие, искането на живите е свобода. Ние можем да постигнем справедливост и можем да им осигурим свобода. Само ние можем да помогнем на животните. И ние няма да ги предадем."

Кейт Ман пише, че този път гладната стачка на Бари е много по-тежка, защото организма му е много отслабен след първите две. Той е бил в крило D на затвора в Сътън, когато е започнал. След това е преместен в болничното крило на дестия ден без храна, където е преместен в "килия за гладни стачки" без мивка или тоалетна и само със стол и маса. Той е преместен в нормална килия след натиск от страна на поддръжниците. На 43-ия ден от гладната стачка той е загубил 25% от своите телесни мазнини.

Лейбъристкото правителство публично отказва да се предаде под това, което нарича черна поща, и заявават, че няма да се водят преговори с Хорн и неговите поддръжници публично, а само лично може да води някакви срещи с техни представители. Адвокатът на Хорн, Тони Кларк се среща с Бари в затвора на 12 ноември за да преговаря за нова среща между поддръжниците на Бари Хорн и министерството, която се провежда на 19 ноември, ден 44 от стачката. След срещата, Хорн написва изявление, казвайки, че не му предлагат нищо ново и гладната му стачка ще продължи. След това смекчава своите искания до свикване на Кралската Комисия за решаване на въпросите с експериментите с животни, което в предизборната си платформа лейбъристката партия обещава да направи след идване на власт.

На 46-ия ден, той е преместен в главната болница в Йорк, страдащ от дехидратация след като е прекарал цялата седмица в повръщане. До 52-ия ден, той страда от невъобразими болки, почти ослепява и е в опасност от изпадане в кома. Неговите поддръжници му изпращат касета с аудио записи на разговорите с правителството, но той има затруднения с концентрацията си върху тях. Ман пише, че Бари Хорн приема да му бъде даван портокалов сок и сладък чай за три дни, за да бъде избегнато влизането му в кома и да може да слуша записите на преговорите. Това дава основания медиите да обяват гладната му стачка за измама.

Отново следва международен отговор от активистите в подкрепа на Бари Хорн. В Йорк и Лондон протестиращите правят бдения пред болницата, както и пред офисите на парламента в Уестминстър, носейки свещи, плакати и снимки на Бари Хорн. По това време към групата се присъединява, ексцентричния член на консерватитната фракция в парламента и поддръжник на правата на животните Алън Кларк, единствената политическа фигура, която оказва публична подкрепа по време на протеста.

На 24 ноември, преди сутрешното отваряне на парламента, активисти разпъват банер в подкрепа на Бари Хорн пред официалния автомобил на кралицата, когато той е пътувал към сградата на парламента. Малко след това, двама активисти паркират кола в края на Downing Street, пукат и гумите, и използват D-ключалки за да се заключат за волана, докато други протестират по улицата.

Активисти правят шествие пред лабораториите BIBRA в югозападен Лондон и пред фермата за норки Windmill в Дорсет. Във Финландия са освободени от ферма за кожи 400 лисици и 200 миещи мечки. Вандали нападат офисите на Research Defence Society в Лондон. Има демонстрации пред британските посолтва и консулства по целия свят, лаборатории са щурмувани и правителствани сгради са напднати от вандалски прояви.

Когато става ясно, че Хорн може да умре, Animal Rights Militia (ARM) пуска изявление чрез Робин Уеб от Animal Liberation Press Office, в което заплашва със смърт четирима души, известни учени, ако Хорн умре. Назованите цели на смъртните заплахи са Колин Блейкмор, британски учен, който изследва зрението чрез опити върху животни; Клив Пейдж от Кралският Колеж в Лондон, професор по пулмонална фармакология и президент на British Biosciences Federation относно експериментите с животни; Марк Матфилд от Research Defence Society; и Кристофър Браун, собственик на Hillgrove Farm в Оксфордшир, където се отглеждат котки за експерименти, а по-късно затворена след многобройните икономически саботажи от ALF и натиск на съдебни инстанции.

Специалните Служби продължават следенето на активисти, използвайки агенти под прикритие и специални разузнавателни средства, и специално Робин Уеб от Animal Liberation Press Office.

Кейт Ман пише, че до ден 63, Бари Хорн става сляп с едното око, глух с едното ухо, черния му дроб се предава и изпитва постоянни невъобразими болки. Има насрочена среща в 12 на обяд на ден 66 с неговите поддръжници, за да му покажат документите, които са им изпратили по факс от министерството касаещи предстоящите оферти, които правителството може да предложи. Направено е споразумение, ако има някакви надежди за приемане на исканията, дори само на думи, Хорн да прекрати стачката си, тъй като е вече много близо до смъртта.

Рано сутринта на 10 декември 1998, ден 66, без да са уведомени семейството му или поддръжниците, Хорн е върнат от болницата обратно в затвора със строг режим Сътън. Обяснението е, че защото той отказва лечение, няма нужда за него да бъде в болница. Ман пише, че по това време той е имал халюцинации и вече не е бил в състояние да помни защо е на гладна стачка.

Има две версии защо Хорн е прекратил гладната си стачка. Ман пише, че Хорн я е прекратил без предупреждение два дни след като е върнат отново в затвора, след това отново е върнат в болницата. Неговите приятели подозират, че нещо се е случило с него за двата дни, когато е бил в Сътън и не е можел да се свърже с тях. Ман пише също: "Каквото и да се е случило с него след като е напуснал болницата и е върнат в затвора вероятно никога няма да можем да узнаем, но всички негови близки подозират, че има нещо и той никога след това не е същия."

Медиите съобщават, че политик от лейбъристката партия е уговорил Майкъл Банер, начело на Комитета за процедури с животни, да се съгласи на среща с Ян Каусей, глава на Общата парламентарна група за Благоденствие на животните, за да обсъдят практиките на експерименти с животни във Великобритания. Това е интерпретирано от Хорн като крачка напред от правителството и той започва да се храни отново на 13 декември 1998.

Британските медии започват да отразяват негативно приключването на стачката. Вестниците се фокусират на тридневния период, когато на Хорн са му давани портокалов сок и сладък чай, пишейки как цялата стачка като цяло е била измама. Ман пише, че медията се опитва да превърне трите дни, в които докторите са е опитали да стабилизират състоянието му и да не изпадне в кома със заглавия от рода на "68 дни на пиршество."

След гладната стачка Хорн не успавя да стаблизира физическото, а изглежда и психическото си здраве. Той продължава да започва безброй гладни стачки в затвора без конкретна стратегия и със слаба подкрепа. Стига се до момента в който, според Ман, никой освен пазачите в затвора не е знаел дали той се храни или не.

Бари Хорн умира на 5 ноември 2001, 15-ти ден от последната му гладна стачка.

Негативното медийно отношение към него продължава и след неговата смърт. Кевин Тулис пише в "The Guardian": "В живота си той беше никой, провалил се боклуджия станал бомбаджия. Но след смъртта си Бари Хорн ще се въздигне като първия истински мъченик на най-успешната терористична групировка, която Великобритания някога е виждала, движението за правата на животните."

Трупът му е изгорен в родния му град Нортхемптън под дъбово дърво в горско гробище, облечен с фланелка на футболния отбор на Нортхемптън. 700 души присъстват на паганическото погребение и следват ковчега през града, носейки банер: "Labour lied, Barry died" (Лейбъристите излъгаха, Бари умря).