Фаталният недостатък на динозаврите е ненаситното желание за маса. Корените на този истеричен импулс могат да се проследят до задимените нощи на 19-век, една дълга нощ от която все още не сме излезли. Както и да е, произходът на желанието да трупаш маса не ни вълнува, вместо това, ние желаем да разберем как тази динозавърска мисъл е намерила път в съвременната съпротива и какво може да направим за да я заменим.

Желанието за маса определя почти всичко, което динозавърът прави. То е отговорно не само за действията му, но и за самото му устройство. Масовите организации, дори когато се представят пред някой друг (независимо дали потенциални съюзници или врагове), започват едно примитивно ежене за да се изкарат по-масови отколкото всъщност са. Точно както истинските динозаври са прекарвали почти всичкото си време в търсене на храна, така и динозаврите от ляво използват болшинството от своите ресурси и време в преследване на химерата за маса: повече хора на протеста, повече подписи, повече членове.

Това неспирно притегляне към масата е без съмнение деформирана мечта от дните след революцията. Всяка самотна душа разпространяваща радикална литература под бляскавите капиталистически билбордове и под погледа на добре въоръжен полицай, тайно мечтае за масите щурмуващи Бастилията, за тълпите нахлуващи в Зимния дворец или за множеството крачещо по улиците на Хавана. В тези фантазии, незначителният индивид бива трансформиран в цунами от историческа сила. Жертването на индивидуалността изглежда поносима цена в сравнение с възможността да си част от нещо по-голямо от силата на подтисниците. Тази мечта се мечтае от мнозинството в Ляво, включително и от много анархисти: метаморфозата на малкия, крехък бозайник, превръщащ се в гигантски, неспираем динозавър.

Мечтата за маса се потдържа жива от традиционната иконография в Ляво: картини на големи хомогенни тълпи; работниците представляващи нарастващата сила на пролетариата и фотографии от въздуха на легиони от протестиращи хора, запълнили улиците. Тези картини са привлекателни, романтични и надъхващи, с други думи - добра пропаганда. Но без значение, колко са съблазнителни, не трябва да се мамим, че са непременно истински. Те не са по-истински от хлъзгавите реклами, предлагани ни от циничната капиталистическа система.

Традиционно анархистите са критични към хомогенността, която идва с каквато и да била маса (масова продукция, мас-медия, масово унищожение) и въпреки това много от нас изглежда са безсилни да устоят на картината изобразяваща море от хора, заливащо улиците с възгласи "Солидарност завинаги!". Изрази като "масова мобилизация", "работническа класа" и "масово движение" все още доминират нашата пропаганда. Тези мечти идват от борбите в миналото - ние сме си донесли пощенска картичка от друго време и искаме да го изживеем сега. Ако моменталната, масивна световна промяна е нашият единствен коз, то тогава усилията на един малък колектив или афинитетна група ще изглеждат винаги обречени на провал.

Консуматорското общество ни пълни главите с девизи като "по-голямото е по-добро", "количество пред качество" и "силата е в бройката". Не трябва да е изненада, че мечтата за повече маса е толкова разпространена сред радикалите от всякакъв вид. Но не трябва да забравяме, колко много съзидателност, жизненост и иновативност идва от тези, които се съпротивляват на опитите да бъдат асимилирани. Много пъти малката групичка, която презира преобладаващата насока, прави на-фантастични открития. Дали селяните от Чиапас или непохватното хлапе от училище, това са хората, които отказват да бъдат още едно лице в тълпата.

Желанието за маса води до нарушено поведение. Може би най-коварно е смекчаването на политиката с цел привличане на по-широка подкрепа. Тази твърде честа тенденция води до еднотипни кампании, които са политическият еквивалент на професионално отпечатаните лозунги, които виждаме на много протести и демонстрации, монотонно повтарящи посланието на организаторите. Въпреки изказваното възхищение към локалните борби и кампании, те са единствено полезни за динозавъра само ако могат да допринесат (да бъдат изконсумирани) за масата. Разнообразието от тактики и послания, които лесно се постигат от хетерогенни групи, трябва да бъде премахнато и компрометирано за падне фокуса върху един лесно смилаем лозунг или цел. В този кошмар нашите послания и действия просто стават средства за увеличаване на списъка с членове или за събиране на подписи, всичко което се измерва с маса.

Ние плащаме за тези бройки със задушена активност и компрометирани цели. Идеи, които ще отблъснат медиите или лозунги извън обичайните (като "Не кръв за петрол") се избягват, защото може да правокират дискусии и различни мнения и може да доведат до редуциране на масата. Здравословните вътрешни дебати, несъгласия и регионални различия, трябва да бъдат омаловажени. Макар това да са различия, които пряват съпротивата толкова гъвкава и подвижна и водещи до най-необузданите иновации.

През цялото време очите се взират в едната награда: масата. Копнежите за маса и хомогенност (които вървят ръка за ръка) ограничават не-конформистките и радикални инициативи на тези , които искат да опитат нещо различно. Честото обвинение срещу по-различните начинания е, че те няма да се харесат на медиите, ще отвлекат вниманието от основното послание и може би ще отблъснат някои поддръжници. Често пъти циничните призиви за "единство" са ефективно средство за цензуриране на тези, които не поддържат обичайната политика. Това, което липсва на нашите улични демонстрации и в нашите общности не е едиството, а истинската солидарност.

В преследване на целите си, динозаврите използват страха като средство. Те използват реалните опасности с които се сблъскваме ежедневно при нашата съпротива. Масовата организация ни обещава сигурност и сила. Ако си съгласен твоите идеи, интереси и инициативи да бъдат погълнати от динозавъра, ти ще бъдеш защитен в неговия търбух. Без съмнение много хора са готови на това. Но обещанието за защита, подплатено с разрешениеята за протест или огромния списък с поддръжници, са кухи обещания. Държавата има дълга история в отслабването на масови движения. "Силата" на динозавъра е в неговия размер. За да намали хората в едно масово движение, държавата е достатъчно да използва малко арести, малко отстъпки, заплахи и "сядане на кръглата маса".

Но има и други мечти, мечти за анархия, които нямат нищо общо с кандидат-динозаврите. Това не са мечти за "Революцията", а за стотици революции. Те включват локални и интернационални форми на съпротива и успяват да са едновременно изобретателни и радикални. Монокултурата на Едното Голямо Движение търсещо Революцията игнорира преживяванията на обикновенните хора. Но някои анархисти създават нещо друго. Понякога без дори да го осъзнаваме, ние разкъсваме провисналата кожа на динозавъра "Ляво" и създаваме диво и непредсказуемо множество от съпротиви: съдържателни и свързани.

Мечтите на анархистите са кошмарите на малките динозаври били те опозиционни политици, добре платени синдикални лидери или партийни бюрократи. В множеството от разнообразни малки групи и индивиди, съпротивата може да е навсякъде и по всяко време. Само за няколко години в края на ХХ век анти-глобалистките сбирки, местният активизъм, активистите пътуващи по света и интернационалната солидарност създадоха нещо качествено ново. Ние заменяме Масовото Движение с рояк от движения, където не е нужно да задушаваме нашите страсти, да крием нашата креативност или да подчиняваме нашата войнственост. За нетърпеливите може да изглежда, че сме твърде малко и че печелим само малки победи. Но веднъж изоставили претенциите за масово превъзходство, ние може да научим, че малкото е не само красиво, но и мощно.