Класическият анархизъм бе добър за времето си - един идеал за които си струваше да се бориш. Той се оформи най-цялостно в борбите на подтиснатите народни маси преди век и половина, макар анархистични тенденции да е имало през цялата човешка история. Такива титани на мисълта като Прудон, Бакунин и Кропоткин описаха с думи това, което хората искаха. През бурните десетилетия на 19 и 20 век някои се опитаха да постигнат на практика този идеал - Парижката комуна, Движението на Махно в Украйна и Революцията в Испания. За жалост тези велики начинания бяха прекъснати насила с общите усилия на болшевики, фашисти и капиталисти. Но анархизмът не умря, макар и да загуби много от силата си. Настанаха тежки времена за обикновенните хора - диктаторските режими станаха нещо обичайно в почти всички части на света...

Но преди едно десетилетие и половина една голяма част от човечеството се събуди от кошмарния си сън. Падането на лъже-народния болшевишки режим в СССР и страните от Източна Европа бе края на този кошмар. Кошмар, за жалост заменен от една друга система, която макар и (относително) по-добра от предишната, в същината си е все така анти-човешка и анти-народна. Системата на пазарния капитализъм и представителната демокрация. Някои бързо се ориентираха в новата обстановка и чрез измами, далавери и други тъмни дела направиха добро състояние. Други - от бившата партийна върхушка просто се пребоядисаха и продължиха да дърпат конците на политиката и икономиката. Всички те ще отговарят за престъпленията си срещу народа на България. Трети успяха да постигнат материално благополучие по (относително) честен начин, с много труд или късмет, но много от тях платиха високата цена - съсипано здраве, пожертван личен живот - дори на тях, наивните защитници на капиализма, системата не им прости. А повечето хора продължаваха да живеят зле, независимо дали бяха безработни или работеха по 12 часа на ден...за 200 лева. Мизерията и отчаяниято се разространяваха по-бързо и от чума. Онеправдани и подтиснати, хората бяха изпаднали в пълна апатия и дори не смееха да помислят за съпротива.

Но минаха години и нещата бавно и мъчително взеха да се променят. На хората взе да им писва да ги тъпчат. Младежи започнаха да се събират в малки групички, обединени от желанието си да живеят в един нов, по-добър свят, различен от настоящия. Започнаха да се правят и първите опити за преки протестни акции срещу системата. Властта отговори с репресии. Но духът за борба е по-силен от колкото властниците си мислят. Съпротивата набира нови сили.

Будните млади хора се питаха как да се преборим с Чудовището, какво ще е това справедливо общество, в което искаме да живеем. Някои от носталгия или от идеалистични заблуди се обърнаха отново към системата, която наскоро си отиде - държавният комунизъм. Други погледнаха към национализма. Но трети решиха, че ако въобще има идея, която може да създаде справедливо общество, то това е анархизма. Идеите му отново взеха да набират сили по тези земи. Но докато тук живота беше спрял в продължение на близо 50 години при управлението на болшевиките, то в други (относително) по-свободни части на света той продължаваше да се развива. В основата си класическият анархизъм продължава да е валиден и днес, но има много нови неща, които могат да се добавят и много нови борби за справедливост, които да се поведат.

Целта на този скромен сайт е от една страна да напомня за нерешените и често пъти премълчавани проблеми и от друга да запознае хората с новите тенденции в анархо-движението без да отклонява вниманието от класовата борба,стояща в основата на класическия анархизъм. Борбата на работниците е все така важна, в някои части на света все така продължават буквално да се борят за живота си, за късче хляб или парче земя, върху която да живеят. Но не бива да забравяме, че има и други проблеми и неправди, макар и като цяло не толкова остри (с изключение на екологичният проблем).

Материалите тук са събрани от различни български и международни автори, като източника винаги е посочен. Едва ли има анархист, който би се съгласил с всичко написано тук. Може някои статии да влизат в противоречие помежду си. Това не е повод за притеснение - анархизмът не е някаква догматична идеология със свои "10 божи заповеди" или "основи на научния социализъм". Той е най-живото съвременно движение и силата му е в неговото многообразие. Постепенно с годините на обсъждания и преки акции, експерименти и борби ще се види кои негови идеи са най-добри за обикновенните хора и кои са вече остарели или изпреварили времето си. Не всички статии са писани от анархисти, нещо повече - не всички материали имат анархистичен характер, много носят духа на либерализма и други хуманни политически и социални течения. Целта е да се подходи от различни гледни точки за да се стигне до истината, а от там и до най-доброто за хората.

Основен виновник за този сайт: Joe666

П.П. Макар, че не признавам такива неща, като авторско право върху интелектуална собственост, от толерантност съм се стремил да подбирам материали без специално упоменати "запазени права". Ако някой автор желае негов материал да бъде премахнат, може да се свърже с мен и стига да аргументира желанието си, ще се съобразя с него.