АНАРХИЯ
И БЪДЕЩЕ
Труден въпрос:за това е най-добре да почнем от началото. В началото на историята на анархо-феминизма, анархизъм и феминизъм бяха принципно различни изражения, въпреки че между тях винаги е съществувала тясна връзка. (На пример, един от най-старите анархистки вестници в света “Свобода” (“Freedom”) е основан с участието на феминистката Шарлот Уилсън). В края на 19-ти век и началото на 20-ти, феминистките и анархистките са били много активни и често са били обект на внимание, на пример Мери Уълстоункрафт, Люси Парсънс, Волтарине де Клер и Ема Голман, които са направили връзката между анархизъм и феминизъм много популярна идея. Те могат дори да бъдат наречени пионери в борбата за свобода на жените и за тази на обществото като цяло. В началото на 20-ти век, идеята и движението развиват техните начини на организация, особено независимите групи. Те се характеризират с децентрализъм, липса на пирамидална структура, не-догматизъм, отхвърляне на някаква еднообразна идеология или линия на поведение и тотално презрение по отношение на йерархията като структура вътре в групата и в обществото като цяло. 
Този начин на организация и действие остава в сила и днес. Защо анархистките идеи винаги са били толкова важни за феминисткото движение? В основата си, анархизмът е борба срещу всякакъв вид власти и авторитарни системи, а също и срещу властта на мъжа над жената и срещу патриархата. Властническите системи считат семейството за основа на съществуването си. Това, което децата, особено момичетата, научават в условията на такава ситема е да се ПОДЧИНЯВАТ на бащи и водачи, на шефове и богове. Феминизмът се бори срещу тези патриархални догми, които винаги са били част от живота ни, срещу систематичната доминация на жени от мъже във всички обществени структури, срещу културата на изнасилване и срещу всички стереотипи на женския живот като светицата, майката или курвата, като жената в качеството й на сексуален предмет или на пасивна личност. 
Феминизмът се бори за равни права на жените и мъжете, за цялостна реализация на мъжкия и на женския потенциал, поставя си за цел да промени “мъжския свят” в “свят за всички хора”, без да се интересува от род, възраст, раса или сексуален избор. Анархизмът дава тази възможност на феминизма. И това е точката, където анархизъм и феминизъм се свързват в анархофеминизъм. Анархофеминизмът разпознава патриархата като основното оръжие на модерното капиталистическо и йерархично общество, което взима решения относно всекидневния човешки живот чрез институциите, а семейството- като една от тези институции. Поради това смятаме, че анархофеминизмът е по-пълно решение от феминизма сам по себе си, тъй като той не се концентрира единствено въху промяна на ситуацията на жените, а върху промяна за всички хора от обществото, тоест тотална промяна на обществото. Проблемът на жените като втори (трети?) граждани в обществото не е отделен проблем, а част от цялото проблематично общество на неравенство и власт. И неравноправието между хората като цяло, също както това между жените и мъжете, ще съществува докато съществуват и отношенията на управляващи и подчинени. Системата, която още поддържа фетиша за женската малоценност, прави това, защото повече от всичко друго мрази властта й да е оспорена, провокирана. Това е основна черта на всички видове власти- все едно дали става дума за властта на господарите над икономическите им роби или на мъжете над жените. При всички положения, хората бягат от клетките си, напредват с големи, свободни крачки. Анархофеминизмът е предизвикателство срещу тази система едновремено и за жените, и за мъжете. А също и за отделната личност сама по себе си, в края на краищата първата необходима промяна е тази вътре в нас, а после- и тази около нас. Човешката страст и нужда за свобода съществува от самото начало на човечеството и въпросът не е просто в еманципацията на жените, а в еманципацията на обществото, на всички хора. Не искаме да сме способни да правим същото като мъжете, а искаме всички заедно да са способни да стигнат много по-далече. 
А когато успеем, анархофеминизмът ще е постигнал целта си. Ще е свободен да се самоизтрие. |