В отговор на супер наглото съобщение обиколило световните медии, че са заловени “много опасни екстремисти”, планиращи(!?) да спрат тока на срещата на НАТО в Прага като срежат електропроводите, и за който предполагаем “опасен терористичен акт” анархистите са заплашени от по до десет! години затвор, както и в знак на солидарност с тях, решихме да публикуваме тази преводна статия за историята и практиката на различните форми на саботаж – метод на борба проповядван и прилаган широко не само от анархистите, но и от работническите активисти, както в миналото, така и сега. (АС)

В миналото в Съветският съюз (а също и в България, бел. АС) тази дума внушаваше ужас. Саботажът – съзнателното неизпълнение на задължения или умишлено небрежното им изпълнение. Според съветските закони саботажът, извършен с цел отслабване на властта и дейността на държавния апарат, се разглежда като контрареволюционно престъпление и се наказва според углавния ред – със смърт, както заплашително пише в сталинския Енциклопедичен речник (Т.3. М., 1955). Но и днешните господари на Русия са готови да наказват за саботаж с настървението на озверелия собственик. И така, какво представлява саботажът и трябва ли ние, наемните работници, да се страхуваме от него?

Саботажът е начин да се постави въображението в служба на освободителното дело. Тук ще разкажем за историята на саботажа и неговата практика. Ще започнем с определенията, които му се дават в речниците. Според речника на Кралската академия за испанския език, това е нанасянето на ущърб или разрушения, причинени от работниците по отношение на техника, изделия и т.н. в ущърб на собствениците. Английският Оксфордски речник казва: саботажът представлява вреди и неоправдано разрушение, което се състои основно в повреждане на оборудване и т.н. от работниците при конфликт със собствениците.

Терминът саботаж идва от френската дума сабо (sabot) – дървена обувка. Той се появява като название на действията до които са прибягвали френските работници-мелничари. Когато избухвал трудов конфликт, те с помощта на своите дървени обувки спирали мелниците в които работили. Едва ли това е бил първият акт на саботаж в историята, но именно той е дал името на тази разновидност на работническа съпротива. Класически пример за саботаж се счита движението на английските тъкачи в началото на XIX век, получило названието лудитско движение. Въпреки твърденията на либералните и марксистките митотворци, то въобще не е било безнадежден и реакционен протест на работниците, унищожаващи прогресивно нова техника. Тъкачите започнали да унищожават фабриките едва след отказа на парламента да одобри закон за гарантиране на минимална работна заплата. На погром са били подлагани преди всичко тези фабрики, чиито собственици са намалявали заплатата на тъкачите. Движението е било идеално организирано на основата на истинско работническо самоуправление.

В 1830 г. френските тъкачи отговорили на намаляването на заплатата от страна на фабрикантите с разрушаване на всички тъкачни станове. В 1895 г. френските железопътни работници в отговор на проекта на Мерен-Трарие за закон, който отричал правото им да създават профсъюзи, издигнали лозунг, който се разпространил с мълниеносна бързина: “две бучки захар са достатъчни за да спрат цял парен локомотив”.

В крайна сметка, можем да кажем, че саботажът – това е просто практикуването на лоша работа за лошо заплащане1. Освен това, той означава и, че работниците не са длъжни да се отнасят с уважение към машините, поне докато те не станат техни приятели, които облегчават труда им. Днес машините са врагове на работниците, крадейки техния хляб и убивайки техните тела. Ще добавим и, че техниката съвсем не е неутрална вещ – в нея исторически е въплътен принципът на господство над всичко което ни заобикаля. Голяма част от съвременната техника не е направена за облегчаване живота на хората (и безопасността на околната среда, бел. АС) и не е в състояние да направи това. Тя трябва да бъде унищожена и заменена с друга.

Съществуват различни форми и възможности за осъществяване на саботаж. Шотландските работници на времето са използвали особен термин за обозначаване на новата тогава стачна тактика: “go canny”. Когато двама шотландци вършат нещо и един от тях бърза прекалено, вторият му прави забележка: “go canny”, т.е. по-спокойно, по-бавно, работи с удоволствие. Това е друг вид саботаж, където ущърбът се нанася не на машината, а на самия процес на производство. Ако нашият труд е само стока предназначена за продан, то ние ще се постараем да наложим своята цена: За лошо заплащане – лоша работа.

Друг вид саботаж, освен нанасянето на вреда на оборудоването и на производствения процес, е повреждането на стоката. Понякога на своето работно място ние можем да използваме само тази възможност. Например, ако работиш самостоятелно и изпълняването на тактиката на забавяне на работата или разрушаването на средствата на труда вредят на самия теб и на твоята норма, то единственото, което ти остава е намаляването на качеството на труда, а не на неговото количество. Например, ако качеството на работата не влияе на заплатата ти, можеш да работиш без усърдие, а собственикът в крайна сметка да загуби клиент.

Работниците могат да използват и друга форма на саботаж, като да си отворят устата. Така се нарича публичното разобличаване. На работата си ние узнаваме много нередни неща, които се вършат в предприятията и фирмите, и подобен саботаж може да се окаже доста по-страшен за собствениците, отколкото извеждането от строя дори и на най-ценното оборудване. Ако работниците в даден ресторант заявят публично, че продаваната в него фантастично вкусна (и скъпа) супа от раци, представлява само красиво оформени отпадъци и угризки от черупки, недоядени от другите клиенти, това може да бъде доста тежък удар за собственика на ресторанта. Както и за собственика на строителна фирма, ако зидарите разкажат на бъдещите купувачи на дома за лошото качество на използваните материали.

Друга форма на борба със собствениците е обструкцията. За пръв път тази форма на съпротива е започнала да се прилага в Италия през 1905 г. и се използва активно и до днес. Тя се състои в абсолютно точното спазване на всички норми и правила на работа. Днес в много предприятия и фирми съществуват норми, инструкции и предписания, които обикновено никой не изпълнява: за тях си спомнят само, когато идва инспекция за даване на разрешително за дейността на фирмата. Обединяването на тази форма на саботаж – стопроцентното изпълнение на всички норми, с малко go canny е напълно достатъчно, за да срине производствения процес.

Едно трябва да бъде винаги ясно – саботажът никога не трябва да вреди на потребителя, а само на собственика. Именно против него е насочено съкращаването на ритъма на труда, превръщането на изделията в нещо, което да е невъзможно да се продаде и повреждането на работните инструменти. Потребителят не трябва да страда от тази война, която работникът води с шефовете си.

До сега ние говорихме за саботажа, като средство за защита на трудещите се в борбата им със собствениците, но той може да бъде и средство за защита на гражданите от държавата и големите корпорации. Така например, хората извеждат от строя автоматите за контрол на паркирането или видеокамерите, които нагло нахлуват в тяхното лично пространство. Това е практика на социален саботаж.

В днешно време тя често се използва в градовете. Под тях е разположена гъста мрежа от кабели и е достаточно само да ги намерим – оттам нататък е лесно ;-). По същия начин по който работниците парализират дейността на фабриките, съпротивляващите се жители могат да парализират живота в града.

Също както и работническият саботаж, социалният саботаж трябва да се осъществява в най-удобния за това момент и при минималния възможен риск. Тук говорим за подходящия момент не в смисъла на неправене на нищо и очакване “да му дойде времето”, а за това – с един удар да постигнем най-големия възможен ефект, или за серия акции с цел да се изведе даденият обект от строя.

Безсмислено е просто да чупим витрини на банки и банкомати – обикновено това не е никакъв революционен акт, а просто егоистично самоутвърждаване на индивида или моментен прилив на ярост. Трябва да подбираме обекта на конкретния враг за всяка конкретна акция и не да разрушаваме и чупим всичко безразборно, а имайки ясна представа, защо точно вършим това.

Например, след серия арести на някои антифашисти на 12 октомври, банка “Кайша де Каталуня” ги обвинява в организирането на разрушения (погроми). В отговор по цялата територия на полуострова започват да трошат витрините на клоновете на тази банка и да палят нейните банкомати. Никой не говорил за това, но всички знаели, че иде реч не за случайни акции, а за солидарност с арестуваните. Разбира се, всички банки заслужават подобна участ, но много хора решили в течение на няколко седмици да устроят саботаж срещу витрините и банкоматите именно на тази банка. Банката понесла загуби за милиони – само в един банкомат можело да се намират до 3 милиона песети!

Има много актове на социален саботаж с извеждане от строя на телевизионни ретранслатори, светофари, пожарогасители, брави, ключалки и т.н. – всичко това ни позволява, макар и кратковременно, да парализираме машината на Капитала.

Съществува също и еко-саботаж. Съпротивата срещу съоръженията на гигантски проекти извеждайки от строя машини и обекти, се извършва не само от някакви съзнателни революционери, а и от обикновени граждани, които виждат в подобен саботаж единствената възможност за спасяване на своята околна среда.

Накратко казано, саботажът е част от нашата борба, и ако ние се откажем от това средство в борбата за разрушаване на държавата и експлоатацията и създаването на едно ново хармонично общество, то на нас ни предстои да загубим предварително не малко сражения.

http://antijob.nm.ru/war/0008.html