Как и защо използвахме директно действие, за да попречим на фашистко събрание и какво научихме

Нашата история започва на едно тотално аполитично, консуматорско хардкор шоу. Едни мои приятели бяха на турне с популярна банда и аз отидох да ги видя.

Като изключим няколкото минути през които гледах приятелите си на сцената, аз щях да се чуствам доста тъпо на това място, но разбира се както винаги имах и друга цел. По-рано този ден бях разбрал, че Национал-социалистическото Движение и Ку Клукс Клан ще проведат среща на "бялото обединение" в столицата на щата след няколко седмици - интересно ми беше да разбера дали и някой друг е притеснен от това. Направих съобщение за събитието преди бандата да излезе на сцената и събрах списък с контакти с хората които искаха да разберат повече. Шокиращо между тях бяха и група морски пехотинци и местен полицай. Най-накрая попаднах на нещо, което може да заинтригува толкова различни хора.

Срещнах се и с някои стари приятели. Макар че нямаха много политически опит, те бяха ядосани, че фашистите ще бъдат посрещнати в техния град и искаха да направят нещо по въпроса. Перфектно. Разбрахме се да разпространим информацията до всеки на който може да се има доверие.

Формира се група за планиране, която проведе серия от тайни срещи в дните преди фашистката среща. За тези които се интересуват нашата група се състоеше от хора от различни етноси, различни полове и сексуална ориентация, също толкова важно е да се каже, че имаше както и дългогодишни активисти, така и такива определящи се като аполитични.

Решихме, че ще направим всичко което е по силите ни, за да попречим на срещата да се състои изобщо или ако не успеем с това да затрудним фашугите максимално. Но защо - ще попитате - нима фашистите нямат право на свобода на словото също както всички останали? И като им се противопоставяме по този начин, не ги ли правим само още по-известни? Преди да продължим с историята нека отговорим на тези въпроси.

Преди всичко, за анархист като мен, "правото на свобода на словото" е спорно понятие. Да се говори за "права" има смисъл само ако се подразбира, че съществува властта, която дава тези "права" и следователно може да си ги вземе по всяко време. Отричайки това, вярвам, че социалният живот трябва да бъде съвместно организиран от участващите в него и от тук излиза, че въпроса е не дали някой има или няма правото да направи нещо, а дали това което (възнамерява да) прави е добро, социално отговорно нещо. Правителството може да даде на някоя корпорация "правото" да унищожава гората или да изселва хората от техните домове, но това "право" дали наистина е право? Идеята, че каквото и да е правителство може да бъде справедливо е фалшива, защото всеки докопал се до власт в крайна сметка я използва за собствените си интереси. Така и фашистите и Кланът открие ли им се шанс да се доберат до властта, ще я използват за да лишат от всякакви права хора като нас. Защитавайки тяхното "право" да се събират в крайна сметка води до потъпкването на права на останалите хора.

А за съвета - "не им обръщайте внимание и те ще се разкарат", може само да се каже, че той не подейства в Италия, Германия и Испания няколко поколения по-рано, както и днес в Европа, където ново фашистко движение набира сила. Веднъж оставени на мира тези групи бързо набират последователи и започват да прилагат насилие над емигранти, леви радикали и кой ли още не. Единствения начин, който е доказано, че работи е да им се пречи по всякакъв начин и то от самото им появяване.

Освен с фашистите ние имахме и сметки за уреждане с градските власти. Ако не им е била предложена полицейска закрила едва ли фашугите щяха така смело и открито да агитират идеите си. Освен това градът трябва да е изразходвал няколко хиляди долара заради тази среща. От своя собсвен опит знам, че обикновенно пари се изразходват, ЗА ДА СЕ ПРЕДОТВРАТИ ПРАВОТО НА СВОБОДНА РЕЧ. Повечето ми опити да упражня това си право свършват в облаци сълзотворен газ и дъжд от гумени куршуми, (които никак не са евтини). Намирам го определено за несправедливо, че за фашистите може да се отделят пари за "право на изказване", а за нас - точно за обратното. А тези пари ако все пак трябва да се похарчат за нещо, не може ли да е за по-добро образование и социални програми?

И така ние решихме да създадем възможно най-много неприятности на властите и фашистите. Това ще накара градските управляващи добре да се замислят дали да оказват съдейсвие на Клана и нацистите следващия път.

Когато се ангажираш с агресивни действия винаги има и негативна страна. Някои активистки организации сериозно се засягат ако не всеки следва техния курс. Дори е възможно обикновенните хора да се уплашат от група маскирани, чийто цели не са им ясни. Ние поехме този риск. Нашата основна цел беше не да накараме хората да ни харесват или да ни последват, а да предотвратим фашистката среща. Ако направим лошо впечатление на другите протестиращи това няма да ги накара да харесват фашистите. А ако хората започнат да свързват фашизма с хаос и безредие, още по-добре. Мога да си представя мутрата на нацисткия "фюрер" следващия път когато отиде до общината да поиска разрешение за среща и там му отговорят: "Не! Последния път когато дойдохте след вас се домъкнаха и вашите приятели - анархистите и настана голям хаос".

И накрая трябва да се отбележи, че това беше една добра възможност да демонстрираме какво значи "директно действие", за да окуражим други гневни хора да протестират за други поводи, да се опознаем едни-други и да завържем нови контакти. И както се оказа в последствие ние намерихме много нови приятели, повече отколкото ККК и нацистите.

И така, използвахме още няколко обществени събития, като рок концерти, за да направим анонси, пуснахме съобщения по интернет. Започнахме обмисляне на стратегията. Тези от нас, които имаха приятели, които са участвали в подобни антифашистки протести, се свързаха с тях за да разберем подробности за това как е преминало и да получим ценни съвети. Няколко човека направиха карта на района на срещата.

Скоро разбрахме, че ще се състои и мирен антифашистки протест. Някои от нас изпитаха смесени чуства. От една страна, това означаваще, че ще има безопасна зона за протестиращи, които не искат да се сблъскват с полицейското насилие. Но от друга страна имахме горчивия опит на предишни мирни протести - от липсата на ефект. Мирният протест обикновенно се разрешава на някое далечно забутано място, добре ограден и охраняван от полиция, където ти може да си викаш колкото си искаш, а фашистите да си обсъждат на спокойствие. РЕЗУЛТАТ НИКАКЪВ. Също така понеже разрешените мирни протести са по-добре разгласени, те абсорбират част от протестиращите, които не знаят, че има и друга - аграсивна инициатива. Като връх на всичко, организаторите на мирните протести, често обвиняват радикалните протестиращи, че са правокатори, насилници и какво ли още не...

Все пак решихме да намерим място за нашите действия, което да е достатъчно далеч от официалния протест, за да не пострада някой който не е готов да поема рискове. Открихме такова място - разбрахме, че фашугите смятат да паркират колите си в един близък паркинг. Наблизо има жилищен район, където можехме да се съберем в компактна група без да предизвикваме много подозрение, да нападнем използвайки момента на изненадата. Стигнеше ли се до сблъсък с полицията или фашистите, нашата група трябваше да е подготвена да стои в блок и да предотврати арести. Понеже полицията нямаше информация за нашите планове, то те нямаше да имат готовност за масов арест, но със сигурност щяха да се опитат да арестуват няколко от нас - когото докопат. Ако се натъкнем на по-сериозни полицейски части отново лесно можехме да отстъпим към жилищния район, запазвайки цялостта на групата. Ако всичко друго се провали, щяхме да се разпръснем на предварително определени "афинити" групи от по няколко човека, всяка самостоятелно действаща в различни части на града - за да създадем достатъчно смут, за да накараме властите да прекратят или отложат фашисткото събиране.

Разбира се стратегията никога не е достатъчна. Винаги възникват непредвидени неща, но е важно да има някаква организация, която да остане ефективна, когато ситуацията се измени. Определихме кой в коя "афинити" група ще бъде, а няколко по-малко агресивни от нас, щяха да изпълняват ролята на група за комуникация. Всеки от тях беше екипиран с мобилен телефон и двупосочна радиостанция. Щяха да изпълняват доста задачи - да записват номерата на колите на пристигащите фашисти, да следят полицията и мирния протест, да съобщават за свободни от полицейско присъствие зони, където можеше да се отстъпи и т.н.

В нощта преди акцията, няколко от нас, изрисуваха някои части на града с антифашистки графити. Не бе изненада, че на сутринта, преди срещата, градските власти в желанието си да се покажат гостоприемни пред фашугите бързо заличиха всичко. Все пак не малко хора видяха надписите, а и това доведе до още малко непредвидени парични разходи по разчистването.

Друга групичка също през нощта пренесе незабелязано подготвените шперплатови защитни платна. Те имаха големи надписи на тях, които ясно показваха срещу какво протестираме и прорези за да се държат с ръце (макар че при следваща акция трябва да измислим някакъв начин да се държат отзад, защото куките смазаха ръката на един другар). Тези платна можеха да се връзват отстрани и да образуват барикада. Също така след като цялата история беше свършила, ние решихме, че друг път е по-добре да се правят от плексиглас или друг по-здрав материал, защото едно от тези платна поддаде под натиска на полицията.

Ето, че денят дойде. Определихме мястото където ще се съберем. Извън жилищната зона, малко настрана от паркинга, за да не попаднем в полезрението на полицията, но не твърде далеч за да можем бързо да се придвижим и да попречим на фашистите да стигнат от паркинга до залата за срещи. Определихме и часа, до тогава се разхождахме по двойки и тройки, за да не събудим подозрение.

Пристигнахме няколко часа преди срещата и разбрахме, че цялата зона е наводнена с полицаи - униформени и цивилни, на коне и в екипировка за борба с безредиците, снайперисти по покривите, следящи камери, масивни метални решетки и дори кръжащ хеликоптер. Човек от групата за наблюдение съобщи, че въпреки ранния час водачите на фашугите вече са пристигнали и дори приятелски разговарят с полицаите. Нямаше и следа от други групички протестиращи тук. И въпреки всичко това, бяхме решени да действаме.

Сложихме си маските, измъкнахме скритите шперплатови платна, вързахме ги за да образуваме блок и бързо се насочихме към паркинга. Ние бяхме около 40 срещу стотина полицаи без да говорим за фашугите. Един от нас носеше голям тъпан за поддържане на морала - именно морала е важен в подобни критични ситуации. По-късно през деня този тъпан се оказа чудесно средство, за да се събере на едно място групата след като се е разпръснала в различни посоки, за да обърка полицейски части. Още един или няколко тъпана щяха да са добре дошли - най-малкото това щеше да даде почивки от време на време на хората, които ги удряха.

За няколко минути преминахме голямо разстояние на бегом. Имахме елемента на изненада на наша страна за първи и последен път през този ден. Грешката която направихме беше, че в този момент не пресякохме улицата от към страната на паркинга, а все още го отлагахме, придвижвайки се от другата страна. Ако го бяхме направили фашугите ни бяха в кърпа вързани. В разбора на нашите действия, които направихме по-късно се оказа, че тези от нас който са мислили да извикат на глас идеята да се придвижим оттатък, са се спрели от страх да не би да бъдат заснети от скрити камери или видени от цивилни агенти и ако бъдат арестувани да бъдат съдени като водачи и организатори на безредиците. Нашата група разбира се може би щеше да попречи на полицията да арестува нарочените за лидери, но не това е решението на проблема. Решението е да имаме повече доверие помежду си и самоувереност - неща, които придобихме след няколкочасовата съпротива срещу полицията, но тогава вече нямаше какво толкова да се направи.

Когато най-накря се насочихме директно към паркинга, полицията вече се беше окопитила и ни пресрещна по средата на улицата. Започна сериозна битка, скрити зад платната ние се опитвахме със сила да продължим настъплението си, докато ченгетата се мъчеха да ни отблъснат отбратно. Полицията се опита да арестува няколко от нас, мъчейки се да ни докопат за всичко - дрехи, раници или за косата - дърпаха безмилостно, но нашите другари успяваха да издърпат обратно в групата всеки който биваше хванат за нещо. Понеже мнозина от нас нямаха нужния опит в такива ситуации, ние се огънахме и бавно започнахме да отстъпваме. Все пак спряхме отстъплението обратно на нашата страна на улицата.

Тук нещата се закучиха и за нас и за полицията. Не се напредваше, нито се отстъпваше. Ние стояхме твърдо в блок зад защитните платна срещу една линия от полицаи и още по-голям брой куки зад тях мъчейки се да ни обкръжат. Фашугите се бяха изпокрили по паркинга. През следващите няколко минути нашият брой се увеличи защото и други непознати протестиращи се присъединиха към нас. Новината за нашите действия беше стигнала вече до официалния протест. С нашето агресивно действие ние бяхме събрали много полицаи на едно място. Това беше успех, защото по този начин освободихме от полиция други зони, където се появиха доста хора от официалния протест (макар и с по-мирно поведение), нежелаещи вече да седят в зелената зона и да слушат речи.

Не успяхме в опита си да се докопаме до фашистите, но бяхме между тях и мястото определено за събранието. Демонстрирайки нашата решителност за действия, ние показахме, че ако изпълзят от паркинга ще отприщят още по-голяма наша ярост. Така те се криеха там, обградени от полиция. Изминаха 15 минути от определения начален час за фашистката среща, после още 15 и още 15. Бяхме успели да отложим срещата с 45 минути и това не беше никак малко, като се има предвид тежката ситуация в която бяхме.

На това място си струва да прекъснем разказа, за да разкажа какво е чуството да действаш заедно със своите другари, а не да изпълняваш чужди нареждания. Въпреки страха от сблъсъка с куките, чуството че постъпваш според съвестта си е страхотно. Това чуство и мисълта, че живота си е наистина твой и ти си решаваш за себе си, а не някой друг е нещо за което се боря всеки да го изпита.

Действайки решително, нашата малка група привлече много други демонстранти - но това си има и своята лоша страна. Нашата група се разми сред придошлите по-мирни протестиращи и протеста загуби агресивността си. Полицията веднага използва това и насъбра изпокрилите се фашуги в един полицейски бус и ги извози към мястото на срещата.

Макар и да бяхме забавили срещата, тя все пак беше започнала. Решихме, че сега единственият ни шанс е да създадем достатъчно безредици, та властите да прекратят това глупаво събиране и предприехме фронтална атака. Но полицаите, които ни се противопоставиха в началото вече бяха заменени със силите за борба с безредиците - в пълно защитно облекло и пушки със сълзотворен газ. Зад тях имаше конни полицаи, а пред тях масивни железни ограждения. Изненадващо и за самите нас ние успяхме да отделим една такава решетка, да я вдигнем и да я запратим по ченгетата. Сблъсъкът беше много по-сериозен отколкото този в началото. Полицаите изстрелваха газови гранати, които някои от нас вдигаха и хвърляха обратно при ченгетата. Изтински ад настъпи когато ченгета и анархисти се смесиха в ръкопашен бой. Един непредпазлив полицай за миг се оказа обграден от нас - свалихме му каската и получи добро количество бой преди неговите колеги да го издърпат обратно сред тях. Дори видях един протестиращ да прави "стейдж дайвинг" - нещо използвано при рок концертите. Един от нас беше домъкнал саморъчна димна бомба. Много от плакатите все още бяха в ръцете ни и ние ги издигнахме във въздуха за да не виждат куките какво става, докато пичът палеше бомбата на земята. Той я хвърли, но тя падна твърде далеч от полицаите, по-скоро близо до нашата предна редица, за щастие без да нарани някой от нас. Какъв е извода? Повече практика за такива случаи у дома! Отново успяхме да предотвратим арести, но така и не напреднахме напред.

Фашистката среща беше започнала, но имаше едва 20-30 от тези копелета - лидерите, техните семейства и разбира се телевизионните екипи на официалните медии. Дори и да е имало фашистки симпатизанти, те не посмяха да се появят и да се присъединят към "вождовете" си, може би в резултат на нашите действия.

Въпреки това ние продължавахме да действаме на всички фронтове. Някои от нашите групи за наблюдение, използвайки безредието бяха издраскали околните сгради с призиви срещу фашугите, други водеха разговори с по-мирните демонстратни, обяснявайки им какво целим и защо носим маски - против полицейските репресии и против това, че фашистите също записваха ставащото - за техни собствени цели.

Може би това което най-много ни разочарова този ден беше отношението на организаторите на официалния протест. Един от тях, бял мъж, преподавател в местния университет, дойде при нас, когато държахме позициите си близо до паркинга и настоя да престанем с агресивните си действия и да се присъединим към мълчаливия, пасивен протест. Той продължаваше да настоява да изоставим това което досега бяхме постигнали без да дава обеснение защо трябва да го направим, докато накрая един от нас го попита не е ли случайно полицейски агент. Друга от организаторите помоли да спрем да бием тъпана, защото смущавал тихия им протест. Нещо, което от солидарност направихме за известно време. Важно е да покажем, че ние, които практикуваме "директното действие" сме разбрани и толерантни хора.

Все по-ясно ставаше, че фашистката среща няма да бъде прекратена. Затова приложихме нова тактика. Хвърлихме се в нов яростен сблъсък с полицията, ангажирайки вниманието им. През това време няколко човека успяха да се промъкнат в паркинга, нарязвайки гумите на фашистите. Това беше и нашето последно действие преди да се разпръснем.

В края на протеста се оказа, че полицаите са арестували петима човека. Всички те са се разхождали наоколо все още без да свалят маските си, което ги направило ясна цел за полицаите. Определено трябваше да наблегнем повече на този момент при подготовката - да приемаме друг външен вид веднага след като се отделим от черния блок. На един от арестуваните ключицата бе счупена при ареста. Всичките пет души бяха пуснати под гаранция още същата вечер. В момента срещу тях се води процес като със защитата им доброволно са се заели няколко адвокати.

Протестът беше отразен от официалните медии по меко казано заблуждаващ начин. В техните информации, те драстично намалиха броя на протестиращите и не споменаха за постигнатото от нас забавяне на срещата. Самият факт, че единствено техните камери и репортери бяха допуснати зад полицейската линия при фашугите е многозначителен. Единствено независимите и ъндърграунд медии отразиха протеста в цялата му пълнота. За жалост имаше и не толкова добри материали, като статията на онзи професор - организатор на мирния протест, който твърдеше, че не било време за директно действие и целта на неговия протест била да се събере възможно най-голям брой хора, за да се покаже колко много мразим фашизма. Само един мирен протест, би дал сигурността на хората да излязат на улицата, особенно на тези, които най-много се притесняват от сблъсък с полицията, но и които са най-застрашени от полицията, именно хората от малцинствата с различен цвят на кожата. Аз бих дал контра-аргументи, че анархистите, хората с хомосексуална насоченост и тези с еврейски произход са не по-малко застрашени от цветнокожите, но те участваха в нашия, агресивен протест. А също много от хората на мирния протест бяха дошли, готови да участват и в пряка конфронтация с фашугите, нещо което доказа факта, колко от тях ни наобиколиха и подкрепиха, като видяха какво правим.

Веднъж след като всичко беше приключило, ние се срещнахме отново, за да обсъдим какво успяхме да направим и какво можехме да направим по-добре. Настроението беше приповдигнато. Бяхме успели да покажем, че силата на малко на брой индивиди, обединени от една идея, въпреки малкия шанс, успя да повлияе на хода на събитията. Ние бяхме успели да затрудним максимално и да объркаме плановете на смразяващия кръвтта съюз между Ку Клукс Клан, Национал-социалистическото движение и полицията. Ако бяхме само малко повече на брой и имахме повече опит можехме дори да прекратим срещата.

Нещо, което обаче задължително трябва да се каже, е че хората, които участват в директни акции не трябва да отиват по-далеч от това за което са подготвени. Ако бъдеш наранен, арестуван или попаднеш на други подобни неприятности, за които все още не си готов да поемеш риска, то последствията може да са катастрофални. По-добре е постепенно да разширяваш участието си в директни действия, да изградиш самочуствие и да натрупаш бавно опит, отколкото да се хвърлиш яростно в екшъна, да пострадаш и да останеш с лоши чуства за целия си живот, нежелаещ повече да участва в нещо подобно. Нека се борим, нека поемаме рискове, нека прекрачваме границите на нашите възможности, но нека го правим внимателно и съзнателно, като част от едим дълготраен процес, така че да сме максимално сигурни, че каквото постигнем няма да отиде напразно.