Земите, натъпкани от години на интензивни земеделски практики и химически промивки, са изгубили способността си за задържане на водата. Откъдето идват и все по-драмативните наводнения.

В тези времена на редовно повтарящи се наводнения, които в крайна сметка струват особено скъпо на обществото като цяло, федерацията Природа и Прогрес счита, че е време да се заинтересуваме в дълбочина от причините за растящите щети, генерирани от тези феномени. Причинявайки понижение на шупливоста на земите, конвенционалното земеделие в действителност до голяма степен причинява и тези наводнения, ерозията и произтичащите замърсявания. Дори и само по себе си биологичното земеделие да не позволява избягването на катастрофите, дължащи се на изключителни климатични феномени, то неговата повсеместна практика би могла съществено да намали техните разрушителни последствия.

Поради липсата на биологично облагородяване, почвите, обработвани посредством конвенционално земеделие, стават опасно ниско-порести. Настоящата липса на шупливост на почвите е в резултат от най-широко прилаганите аграрни методи (както и най-субсидираните!), пренебрегващи методите за биологично подобрение. Отделянето на животновъдството и изоставянето на различните методи за редуване на културите (за регенериране на почвения състав) представляват някои от причините за тази липса. Прословутата "връзка със земята" е прекъсната все по-концентрираните животновъдни стопанства, до степен такава, че животинските изпражнения - златото на фермера - се превръщат в замърсяване, при положение, че би трябвало, напротив, да допринасят за обогатяването на земите, именно след преобразуването му в компост.

И тъй, състоянието на земите играе основна роля при абсорбирането на дъждовните води. А методът за култивиране на земите е първостепенен за способстването или не на свойството на почвата да побира прекалено изобилните валежи. Земята, обработвана посредством биологичното земеделие е вентилирана, пореста, богата на подземен растителен и животински живот, което позволява по-добрата циркулация на водата и на въздуха. В почвознанието, плодородието на дадена почва се измерва по броя на земни червеи, помещаващи се на квадратен метър: тези малки животни, образувайки малки подземни галерии, способствайки по този начин шупливостта, така ценна, когато вали из ведро. И обратното, земите обработани по конвенционалния начин стават все по-натъпкани. Съвсем слабо компостирани, "оплодявани" с химически торове, в тях подземният живот спира да се развива... От тежки по-тежки, огромните машини, използвани в големите стопанства довършват тази работа по натъпкране, до такава степен, че с първите дъждове, достигащи до една при все това зажадняла земя, те вместо да бъдат благотворни, просто не проникват. Водата се втурва, отнасяйки малкото органични елементи, съществуващи в почвата... а заедно с тях и химическите замърсители, които се предполага да помагат за плодородието...

Свойството на всмукване също се култивира!

Съответно е приоритетно да се действа за активната рехабилитация на "всмукването" на почвите, способността им да задържат водите, както точно го видяхме, съществена за ограничаване на наводненията, но също така и ерозията и замърсяванията... Методите, развиващи високо ниво на абсорбиране на култивираните земи са основни техники при биологичното земеделие. На фона на цената, която плаща обществото за интензивното земеделие, изразяваща се в здравословни проблеми за обществото, замърсявания, управление на водите и други вторични поражения като усилване на наводненията, не е ли време да се заинтересуваме най-сериозно от средствата за конкретно подобряване на биологичното земеделие, вместо то да се застрашава, както примерно става днес с налагането на ГМО, с които то не би могло да съжителства?

Комюнике на Nature et Progres, федерация на биологични производители и потребители, съществуваща от 1964. www.natureetprogres.org