Сапатизмът разруши мита "перфектната диктатура" в Мексико през 1994. Това движение за радикална демокрация базиращо се на древните легенди на Маите бързо се пренесе и в киберпространството. През септември 1997 се появиха сведения за паравоенни групи водещи война с "ниска интензивност" срещу сапатиските общности. Връх на насилието бе клането в Актийл. Въпреки демонстрациите по целия свят осъждащи тази трагедия, мексиканската армия, с пълното одобрение на правителството започна следващата си кампания срещу мира.

1.0 Бета действие

На 18 януари 1998 неизвестна група изпрати писмо с призив за виртуална стачка в подкрепа на сапатистите. В писмото се казваше:

"В знак на солидарност със сапатиското движение ние призоваваме всички сърфисти в мрежата споделящи принципите на справедливостта, свободата и солидарността да се включат в нашата виртуална стачка. Акцията ще се проведе на 29 януари 1998 от 16:00 до 17:00 часа по Гринуич, като цел са следните сайтове символ на мексиканския неолиберализъм:

Bolsa Mexicana de Valores: http://www.bmv.com.mx/
Grupo Financiero Bital: http://www.bital.com.mx/
Grupo Financiero Bancomer: http://www.bancomer.com.mx/
Banco de Mexico: http://www.banxico.org.mx/
Banamex: http://www.banamex.com/

Свържете се с тези сайтове и натискайте бутона "reload" на вашия браузър през няколко секунди."

Тази виртуална стачка показа възможностите за електронни директни акции и породи дискусия за това какви методи може да се окажат ефикасни. Също така се постави въпроса кой е по-засегнат от тази акция - банките или хостинг доставчиците, които им предостаставят място. Докато тези дискусии течаха на 4 февруари 1998 група мексикански хакери поразиха страницата на мексиканското правителство като сложиха про-сапатистки лозунги в сайта. На 9 същия месец ping атака порази страниците на две банки. В края на месеца се появи автоматична java програма, която изпращаше ping запитване на всеки 7 секунди към сайта на мексиканското посолство в Англия.

2.0 Инфо война

От известно време военните командни центрове променяха дефиницията си за война. Националната агенция по сигурността и Националното разузнаване разработваха нови проекти след края на студената война. Те навлязоха в киберпространството. Сега по-важно бе да се атакуват информационните структури на врага, отколкото да се унищожат армиите му.

В една "инфо-война" се следят информационните потоци в търсене на най-ефективния начин да се ударят специфични политически и икономически зони на врага, като:

1. Комерсиални комуникационни системи.
2. Мрежи за масово разпространение на информация.
3. Финансови мрежи.
4. Транспортни системи.
5. Интернет сървъри.

Възможността за пробив в една или няколко от тези системи се увеличава с все по-лесния достъп до хардуер, софтуер и познания. Самият "Международен капитал" допринася за това с постоянния си стремеж за разразтване чрез глобализация на всичко и всички. Така имаме уникалната ситуация да имаме свързани заедно мрежи на военни и разузнавателни организации, коркорации, университети, независими интернет доставчици, политически клетки.

Информационната Световна Война вече е започнала. Слабите места в мрежата където войната се забелязва са следните:

1. Архитектурата на най-ниско ниво.
2. Множествените точки за разпределение на информацията.
3. Независимите мрежи без команден център.
4. Ефекта от не-линейността и сложността на мрежата: когато някои действия водят до непредсказуеми резултати.
5. Постоянно състояние на извънредна ситуация: наличните ресурси са винаги недостатъчни и постоянно трябва да се ъпгрейдват.

3.0 Да хакнем бъдещето

Дигиталният сапатизъм винаги е бил отворена система от различни активистки мрежи - това именно е силата му. И той е готов да се противопостави на намеренията на военните и държавата да завладеят кибер пространството.

Започнали сме да развиваме наши методи за съпротива:

1. Алтернативни мрежи с все по-голяма достъпност и висок трансфер. Проекти от рода на "Name.space" насочени срещу root.name структурите на Internic.

2. "Deep programming". Създаване на паяци, ботове и други подобни програми готови да се насочат към определен URL адрес без да засягат сървъра.

3. Офшорни домейни. Готови за масирани имейл акции.

4. Създаване на системи за интерконтинентални комуникации трудни за шпиониране от властите. Прототип на такава система е The Thing Connector 3.0, създадена от Thing.net.

5. Сателит. Могат ли активистките групи по света да съберат достатъчно средства за закупуването на собствен сателит ?

6. Чипове за смущения.

На този етап е трудно да се каже до колко успява Дигиталният сапатизъм, това което знаем със сигурност е, че неолибералната система на управление е загрижена от действията ни. От 1994 това активистко движение е сред приоритетните цели на разузнаването. Ние продължаваме напред като винаги помним, че електронния активизъм има за основа реална общност и реална цел - истински, а не виртуален мир.