Идеята за хакерска етика е може би най-добре формулирана през 1984 в книгата на Стивън Леви "Хакерите: герои на компютърната революция". Леви излага шест принципа:

1. Тотална и неограничена достъпност на компютрите и всички останали средства, които могат да ти помогнат да получиш някакви познания за света.

2. Всичката информация трябва да е свободна.

3. Не вярвай на властта - предпочитай децентрализацията.

4. Хакерите трябва да се оценяват по техните хакерски способности, не по фалшиви критерии като пол, възраст, раса и обществена позиция.

5.Можеш да създаваш изкуство и красота с компютър.

6.Компютрите могат да променят твоя живот към по-добро.

PHRACK, изданието приемано "официален" хакерски бюлетин през 1986 предлага 3 принципа въз основа на горните:

[1] Хакерите отричат твърдението, че единствено "бизнес елитът" имат право на достъп до новите технологии.
[2] Хакерството е основното оръжие срещу завземането на компютърните технологии от бизнеса.
[3] Поради високата цена, хакерите са единствените които разпространяват компютърна литература сред масите.

"Хакерството е хоби изискващо неизброими часове за разучаване, експериментиране и пробиване на мултипотребителски компютри. Защо хакерите отделят толкова много време от живота си за това ? Някои могат да кажат, че това е научно любопитство, други, че е за умствена стимулация. Но истинските корени на хакерството лежат много по-дълбоко" ("Doctor Crash" 1986)

Макар хакерите добре да знаят, че много от действията им са извън закона, те ограничават нарушенията си само до минималните необходини за разучаване или превземане на някоя компютърна система, като често пъти показват враждебност към тези които прекалят. Често опитните дългогодишни хакери са критични към новите събратя, които идват за да унищожават. Може даже да се каже, че това води до две групи хакери - всяка с различни виждания за хакерството.

Паметни са думите на Ричард Столман, който проникнал в Масачузетския Технологичен Институт (МТИ) през 1971 и който днес е повече известен като "гурото на свободния софтуер":

"Не знам доколко има хакерска етика, но със сигурност имаше такава в лабораторията по изкуствен интелект в МТИ. И тя повеляваше, че на бюрокрацията не трябва да се позволява да се занимава със сериозни работи. Правилата не важат - резултатите са важни. Правила водещи до системите за компютърна сигурност и ключалки по вратите са посрещани с абсолютно неуважение. Всеки, който смее да заключи компютърен терминал в кабинета си, твърдейки, че понеже е професор е по-важен от другите хора, на следващия ден ще бъде изненадан. Аз ще се изкача по покрива или ще мина през пода, ще изнеса терминала и ще оставя бележка казваща колко голямо неудобство ми е създал да минавам през пода и да не създава повече неудобства на хората като заключва. Дори и сега в лабораторията има един голям гаечен ключ, който се използва в случай, че някой реши да заключва терминалите."