Без Уилфрид Бърчет - първият журналист, влезнал в Хирошима - светът несъмнено още дълго нямаше да зане за пораженията от радиациите. Радиации, които незабавно биват опровергани от генералния щаб на САЩ.

"Не съм виждал нищо подобно през четирите години на войната. Погледът стига до 30 километра, без да му се изпречи нито една сграда." пише Уилфрид Бърчет в Хирошима.

През последните дни на месец август 1945, две седмици след атомните бомбандировки на Хирошима и Нагазаки, които за няколко дена предизвикаха капитулацията на Япония, в южната част на архипелага започнаха да пристигат първите военоморски сили без да произведът нито истрел. Сред ветераните, слизащи от Милет, товарен кораб, приспособен за превоз на войски, присъства и един журналист, който има една единствена идея в главата: да стигне възможно най-бързо до Хирошима.

34 годишният Уилфрид Бърчет покрива цялата война в Тихия океан за най-големия британски ежедневник на времето - Дейли Експрес. Този австралиец, раняван на няколко пъти, се намира също на остров Оринауа, едно от най-скъпоструващите завоевания на американската армия (82 дена битка, 12000 американски жертви и 131000 японски), когато чува говорителят по радиото да заявява, че една единствена бомба с огромна мощ е изравнила цял град в Япония. Реакцията му е мигновена: "Умствено отбелязвах, че това ще бъде първата ми цел, ако успеех да стъпя на японска земя."

С пристигането си в Токио, Уилфрид Бърчет се присъединява към всички военни кореспонденти, събрали се за това, което би трябвало да представлява последия акт на една трагения, продължила четири години: подписването на японската капитулация на борда на броненосеца Мисури. На втори септември сутринта има повече от 600 души, които присъстват на церемонията, пристанали в Токио, когато Уилфрид Бърчет, сам, без акредитация от окупационните власти, се качва на влак, който трябва да го откара в Хирошима, а градът все още не е под американски контрол. "Първите шест часа бяха сред най-решителните от моята експедиция. Влакът беше препълнен до пукане от пресно демобилизирани войници и офицери. Някои офицери все още носиха дългата си сабя [...] и ми се струваше, че имаха диво желание да пристъпят към действие." След двайсет часа път той скача от влака насред нощ на това, което е останало от гарата на Хирошима. Незабавно арестуван от японската полиция, той открива града чак на съмване. Той е първия западен журналист, който съзира това поле от развалини, но най-вече, който посещава болниците, където хора умират по непознат начин: "В Хирошима, трийсет дена след първата атомна бомба, която унищожи града и накара света да трепери, хора, които не са били засегнати по време на катаклизма и днес продължават да умират мистериозно и ужасно от непознато зло, за което нямам друго наименование освен атомна чума [...]. Без видима причина, тяхното здраве рухва. Губят апетит. Падат им косите. Синкави петна се появяват по телата им. И после започват да кървят - от ушите, от носа, от устата." Тази дълга статия, която Уилфрид Бърчет набира, седнал върху каманака насред епицентъра, малтретирайки старата си машина Baby Hermes, се предава по мозовата азбука до Токио. Публикувана на 5 септември на първа страница на Дейли Експрес и разпространена безплатно на другите вестници, тя обикаля света.

Първа страница на Дейли Експрес от 5 септември 1945. "Атомната чума. Това, което пиша трябва да послужи за предупреждение на целия свят."

Защото никой все още не беше говорил за пораженията от радиациите. За световното мнение двете хвърлени от американските власти бомби са просто военни машини по-мощни от останалите: немислимо е съдържанието им да може да продължава да убива дълго време след края войната. Американският ген-щаб, който не можеше да си представи, че неакредитиран кореспондент може да се озове толкова бързо намясто, публикува опровержение. Отговорът му идва на 13 септ., в Ню Йорк Таймс, под перото на Уилям Лорънс, прочут научен хроникьор, който тогава разкрива принадлежността си към проекта Манхатън, заполнат през 1942 за построяване на атомната бомба. В него той е шефа на връзките с обществеността (ПиАр). Заглавието на неговата статия? "Няма никаква радиоактивност в развалините на Хирошима." И така отрича версията на Бърчет. "Японците претендират, че хора са умрели от радиациите. Ако това е вярно, то те са съвсем малко на брой. и ако е имало радиации, то те са изпуснати по време на експлозията, а не след нея. Японците продължават пропагандата си, за да създадат впечатлението, че сме спечелили войната по нелоялен начин."