"Бандата на милосърдитето" бе организирана от мен и още пети души през 1973. Всички от нас бяха или вегетарианци или вегани (строги вегетарианци) и участваха в различни организации за защита на животните. Всички споделяхме виждането, че тези организации не успяваха да се справят с целите си поради не достатъчната си агресивност. Чуствахме, че трябва да използваме преки акции, без да сме сигурни доколко ще успеем, но просто нямахме друг избор.

Името "Бандата на милосърдитето" бе избрано заради друга група действала през 19 век, състояща се от младежи, които повреждали оръжията на ловците като част от тяхната кампания за защита на животните. Ние решихме, че нашите действия трябва да са насочени срещу собствеността и не трябва да използваме насилие срещу хора освен при самозащита. Това решение за някои от нас беше продиктувано поради морални разбирания, но за други то бе взето поради тактически съображения. Днес малко съжалявам заради това, защото мисля, че можеше да се използва известна сила директно срещу насилниците на животни.

Първите ни цели бяха превозните средства с които ловците превозваха ловджийските си кучета. Към края на 1973 направихме два опита да подпалим строяща се лаборатория за вивисекция. След това унищожихме малък морски съд на който са клали малки тюленчета. Последва вълна от атаки срещу камионетките с които откарваха животни в лабораториите.

През лятото на 1974 аз и още един от групата бяхме арестувани и осъдени на 3 години заради някои от тези действия. Предполагах, че наличието на риск ще накара хората да се въздържат от подобни директни действия, но когато излязох от затвора бях изненадан от броя на желаещите да се присъединят. Тогава именно се реши да си сменим името на Alien Liberation Front (A.L.F.) - "Фронт за освобождение на животните", за да е пределно ясно за какво точно се борим.

A.L.F. действаше по същия начин като "Бандата на милосърдието", но благодарение на повечето хора, които участваха сега имахме по-големи успехи като освобождаването на животни от лабораториите. Акциите зачестиха, появява се все нови и нови A.L.F. групи из цялата страна и дори извън нея. За жалост се увеличиха и арестите и присъдите като към днешна дата броя на активистите минали през затвора се равнява на няколко стотин.

Най-активният преиод на A.L.F. бе от началото до средата на 80-те години на 20-и век. Тогава е и най-големият ни успех. Съсипването на британската кожарска индустрия след като универсалните магазини отказаха да складират кожени изделия поради страх от нападения на A.L.F.

Макар днес броя на извършваниете акции да е по-малък ефективността се е увеличила. С малки изключения в миналото акциите не се съсредоточаваха върху определена цел. Това помагаше на засегнатие насилници лесно да се възстановят и да продължат престъпния си бизнес. Днес има тенденция да концентрираме действията си върху определена цел.