No Compromise : Седем години ФБР са те търсили. Какво доведе до твоя арест ?

Питър : Хванаха ме в един от магазините на "Старбъкс" докато изнасях няколко CD-a без да платя. За ченгетата това изглеждаше обичайна кражба, но когато ме претърсиха станаха подозрителни след като намериха в мен книга с заглавие "Измъкване" и украса на колана ми, която взеха за шперц. Взеха ми отпечатаците и когато след 15 минути излезе информацията за мен, в книгата на моя живот започна тази нова глава.

No Compromise : След като по медии излязоха толкова много неверни неща около теб и твоя случай можеш ли да ни кажеш какво точно се случи от първите акции до днес ?

Питър : Беше дъждовният сезон на 1997 и до един месец всички норки в американските ферми за кожи щяха да са мъртви. Укрилени от новините за акции на северозапад и в контант с активистите в Сиатъл ние се насочихме към големите равнини. След две седмици като направихме равносметка от 6 ферми бяхме освободили 8000 норки и 100 лисици. Няколко пъти се измъквахме на косъм. Без съмнение прекрачвахме границата на предпазливостта. Нападахме ферма след ферма - веднъж две за една нощ. Бяхме движени от изтичащото време.

Макар затворът да е лошо място, винаги съм се чуствал по-зле да седя и да не правя нищо. 11 месеца по-късно бях обвинен за четири случая на грабителство (4 максимални присъди от 20 години) и два случая на екотероризъм (2 по 1 година максимално). Седем години по-късно бях арестуван. Казаха ми да очаквам между 8 и 10 години. Преместиха ме от Калифорния в Уисконсин. Предложиха ми да ми дадат една година затвор ако издам приятелите си. Но моят адвокат се позова на решение на Върховния Съд от 2003, с което отхвърли тежките престъпления и останаха само двете обвинения в екотероризъм и едно ново, че съм си изкарал шофьорска книжка с фалшиви документи. Така максималната присъда падна от 82 години на 2.

No Compromise : Защо се прицели в кожарската индустрия и какво постигна с действията си ?

Питър : Избрахме този бизнес защото нямаше нищо по-наложително от освобождаването на норките. Най-честата критика към освобождаването на животни, че на мястото на освободените веднага се доставят нови не бе валиден в този случай. Минимум една от атакуваните ферми бе затворена след нашите действия. НИЕ НЯМАХМЕ ОПРАВДАНИЯ ДА НЕ НАПАДАМЕ ФЕРМИТЕ. Толкова е лесно - двама човека могат да освободят 1000 норки за 15 минути. Вярвам, че ако хората знаят колко е просто ще прекарват по-малко време пред компютъра и повече време сваляйки огради.

No Compromise : Важно за нас е да оценим не само успехите, но и грешките. Можеш ли да анализираш твоите грешки ?

Питър : Платът беше да ударим колкото се може повече ферми. След второто нападение фермите в Средния Запад бяха вече в състояние на тревога. Те ни чакаха и няколко пъти бяхме обект на преследване. Първата грешка бе, че сме станали твърде видими за да продължим. Но ние бяхме твърдо решени да продължим и изпълнени с гняв и затова не спряхме.
Грешка номер две бе, че действахме заедно с емоционално нестабилен, догматичен пацифист. Усетих на свой гръб, че да си информатор на ФБР не противоречало на принципите за ненасилие на Ганди.
Нашата двуседмична кампания свърши, когато ни арестуваха. Конфискуваха колата с която се придвижвахме. Съжалявам, че не бях премахнал уликите в нея - това щеше да реши много мои проблеми.

No Compromise : Разкажи ни за най-важните моменти в твоят активистки живот.

Питър : Това, че станах веган през 1994 бе най-важното нещо без съмнение. Стрейтедж сцената на 90-те ме насочи към активизма. Групи като Abnegation ме подтикнаха към действие. Ние слушахме демото на Earth Crisis всяка нощ преди да си сложим маските и да се насочим към поредната ферма през 1997. Вече 11 години аз съм веган и стрейтедж.
Момента в който осъзнах, че това е война бе когато видях кланница за пилета на един хвърлей от Сиатъл. Внезапно животинското освобождение престана да бъде една абстрактна борба. Пропълзяхме през храстите и като погледнахме през счупения прозорец видяхме кървавото жертвоприношение. Пред тази кървава картина се зарекох да посветя живота си за да спра този ужас.
Като друг важен момент мога да отбележа деня в който прочетох две новини. Едната, че неизвестни активисти са проникнали в кланница за свине в Сиатъл и са изнесли елекрическия пистолет използван за убиване. А другата, че още една кланница е била ударена и са осовбодени няколко пилета. Така стигнах до извода, че дори и да не видим победата през нашия живот, то всяка малка победа, всеки успех е важен и ни приближават към целта.

No Compromise : За жалост друг от обвиняемите по твоето дело Джъстин Самюел се оказа информатор. Какво чустваш към него сега ?

Питър : Той се покри с позор и не му желая нищо добро.

No Compromise : И като стана въпрос за това, как мислиш трябва да се отнасяме с такива хора ? Милостиво или не ?

Питър : Всеки човек, който пророни дори една дума в защита на някой информатор нека се запита, какво щеше да каже, ако бяха пострадали негови близки и приятели. Аз няма да имам доверие в такива хора, които са извинили информатора поради някакви си причини и дори са го допуснали отново в някоя голяма активистка група без да му покажат със сила къде е вратата. Абсолютно.

No Compromise : През средата на 90-те имаше подем в активизма и директните акции. Какви са ти спомените от тогава ?

Питър : Спомени за много изпотени суичери, за употребяваното от либералите "веганска революция", за хардкор лирики като "това е предупреждение за всички, които нарушават реда в природата". Може би само ни липсваше добра стратегия. Макар днес да виждаме само по няколко акции на година аз съм впечатлен от добрата им стратегия.

No Compromise : През годините следеше ли директните акции ? Кои смяташ за най-значими ?

Питър : Нападението над университета в Минесота през 1999. Активистите освободиха животните, нанесоха щети за 3 милиона долара и оставиха ФБР да си блъскат главите как са постигнали всичко това. Нищо такова не се е случвало за предишните 10 години.
Не мога да не си припомня фермата в Айова, която нападнахме два пъти, накрая причинявайки затварянето и. Това е наистина много важно за мен, всеки който е освободил животни и след това е разбрал, че те са повторно хванати знае какво е болката. Ние имахме коража да повторим действието си.

No Compromise : Направи препоръки за днешните директни акции.

Питър : Това няма да са препоръки, просто моите виждания, не вярвайте на никой, който твърди, че е A.L.F. експерт.
Стремете се към групи не по-големи от 5 човека. Преценете възможностите на всеки. Никога няма да имаме перфектни хора. За някои малки акции дори не са нужни групи, един-единствен човек може да проникне някъде и да съдере данни за това какво става там. Трябва да си припомним практиката на 80-те да се заснимат бруталните насилия. Спомням си за два такива записа, които бяха излъчени дори в новинарските емисии и хората видяха за пръв път проблема в негова истинска жестокост. Освобождавай, но и образовай.
Насочвай се към цели, чиято работа трудно се поема от други. Бизнесът на един разрушен KFC лесно ще се поеме от някой друг на същата улица, но какво да кажем за една лаборатория занимаваща се с генетично изменени пилета без крака ?
Вярвам, че трябва да разкриваме на публиката повече имена и адреси на хора отговорни за насилието над животните. Така насилниците престават да бъдат анонимни. Мисля, че това бе причината за успеха на анти-HLS кампанията през 90-те.
Някои няма да са щастливи с това което ще кажа, но според мен ограничаването на такива неща като алкохол, наркотици, компютри и телевизия ни помага да не отклоняваме вниманието си и да не намаляваме мотивацията си.
Моята вяра в директните действия не се е променила, само искам A.L.F. да се разразства.

No Compromise : Разнасят се слухове, че ФБР смята, че ти си написал книга. Можеш ли да коментираш ?

Питър : Твърденията, че съм написал колекция от кратки разкази посветени на пътешествията ми, които по-късно са публикувани от радикален издател от Олимпия като книга с анонимен автор са добре известни. Това е една интересна теория.

No Compromise : Как ще коментираш сделката предложена ти от ФБР

Питър : Ще кажа само това. Пресметнах колко животни съм освободил и никога не са били хванати отново и бройката разделих на присъдата си. Получи се по 12 часа на норка.

No Compromise : Получаваш ли добра подкрепа сега ? Как може да се подобри ?

Питър : Само след няколко дни от моя арест вече имаше web сайт посветен на моя случай, сметка за събиране на средства, както и телефонна атака към затвора с ностоявания да ми се доставя веганска храна, да ми се разреши да водя кореспонденция и т.н. Беше невероятно. Когато ме преместиха в затвора в Уисконсин дори един човек се пресели там за да ми оказва подкрепа. Но най-голямата подрепа дойде след десет дни, когато активисти освободиха 10 лисици от ферма в Илинойс в знак на солидарност с мен. Как да се подобри подкрепата ? С повече исвободени животни.

No Compromise : Какви са ти плановете след като те освободят ?

Питър : Да продължа борбата. Никога няма да ме включат в списъка на тези, които са се отказали.