В първите дни на м. юни 1998 г. получих една брошура от 93 страници, изпратена ми по пощата от гр. Тулуза - Южна Франция. Авторът й, Жан-Марк Изрин е мой идеен приятел. Неговите родители са евреи, емигранти от Белорусия. Още 14-годишен, по време на студентските и работнически борби през 1968 год. във Франция, той се присъединява към анархистическото движение. А от 1971 год. става негов деятел, като се включва активно в движението "Анархистическа алтернатива" в Тулуза и местният двумесечен "Кокалико". Пряката борба на "Анархистическата алтернатива" е: Правилно разпределение на националното богатство, истинско социално и икономическо равенство между мъжа и жената. Организиране на едно самостоятелно общество, безпаразитна държавна администрация и без класово разделение. Производство с цел задоволяване нуждите на народа. Средство за водене на борбата е създаването на самостоятелна революционна организация. Засилване на нейното проникване в работничеството и на активната младеж в социалните борби. Реорганизиране на социалните борби в началото на 21 век върху базата на анархизма.

Поводът за издаване на брошурата е предаден в нейния предговор от автора така: "За нещастие антисемитизмът съществува. Той е поддържан от невежеството, лошите намерения и политико-икономическите интереси. По-трагичното е, че той е в мислите и на някои, обявили се за прогресисти и левичари. На тези тези антисемити и на всички други неприятели на чистия социализъм - анархизма - искам да покажа, че не всички евреи са банкери, ционисти, империалисти".

Значителен брой от евреите разпръснати по света са участвали в революционните работнически борби то чрез анархистическото световно движение. Световната история на социалните борби е свидетел на тази истина. Настървените антисемити, подпомагани от държавите на Хитлер и Сталин искаха да изолират чрез масови унищожения революционно-свободняшкия дух у евреите. Те не успяха в тези долни, противочовешки намерения.

Днес в Германия, Франция, Италия, Испания, Съединените щати, много млади евреи, наследници на бащи и дядовци се включват на свой ред в революционно-анархистическите движения. Това не е случайно. Този избор е установяване на една революционна традиция в еврейската общност, която е приспана от ционизма днес. Затова авторът на брошурата си служи с припомняне на историята, убеден, че нейните факни ще дадат ново виждане, истинския образ на човека евреин. А историческата истина, предадена от Жан Марк Изрин е такава.

Социалната, икономическа и културна действителност в края на 19-ти век, създава в разпръснатия еврейски народ условия за масово революционизиране и присъединяване към анархизма. Икономическото положение на евреите в Източна Европа е катастрофално. Кризата остро ги засяга. Тези, които с риск преминават във Франция, Англия и Съединените щати са на ръба на бедността. Повечето от евреите в световен мащаб са в тежко икономическо положение. Поради това, много от евреите приемат идеите на анархизма и някои от тях оказват голямо влияние в движението. На тези хора авторът чрез брошурата отдава своята почит и накратко очертава изминатия от тях път.

Леви Смит е взел участие в боевете по времето на Парижката комуна. През 1872 год. емигрира в Англия, където организира първия работнически синдикат, който по-късно се присъединява към анархистическото движение. През 1891 год. движението на анархистите става преобладаващо сред работниците евреи в Лондон, а като цяло в Англия проявява голяма активност до края на Първата световна война. Те вземат активно участие в стачните борби. Анархо-синдикализмът става идеал на еврейските работници във Франция. В Съединените щати анархизмът между евреите също е в значителен размер. В Аржентина кръгът на Давид Еделстат през четиридесетте години на 20 век е особенно деен в анархо-синдикалното движение "Фора". На конгреса на АИТ (международна работническа организация с анархо-комунистически възглед), проведен в Париж през 1951 год., евреите участници предлагат програма за борба срещу антисемитизма. Еврейският сектор на "Фора" продължава да бъде активен и много динамичен и до 1960 год. въпреки диктатурата на Перон. В Русия еврейското анархистическо движение заема солидно място от Владивосток до Одеса. Евреите анархисти вземат участие в Кринщадските събития, Москва и Петербург. Те подпомагат списанието "Работнически глас", орган на анархосиндикалистите. В Украйна евреите се включват в анархистическата организация "Набат". В 1921 год. в Москва са изпратени в затвора 10 известни анархисти от болшевишките сатрапи. Между тях са: Вилин, Ертщук, Матши, Фелдман, Горелик, Флешин. Много от тях влизат в Махновското движение, воювало на два фронта - срещу белогвардейците и срещу болшевиките. Там е имало даже един отряд само от евреи под ръководството на Абрахам Шнайдер. В българското анархистическо движение дейно участие вземат евреите: Алкалай, Буко, Яни, Йоската (Никола Чорбаджийски), който е личен приятел на Г. Шейтанов.

Авторът представя няколко анархисти от еврейски произход с международна известност. Ето някои: Ема Голдман - анархистка с необикновена ораторска дарба. В Америка слага началото на женското движение. Беркман, неин приятел, активист, съден от американското правителство за агитационна дейност. Прекарал няколко години в затвора. На негово име е образуван фонд с цел подпомагане на преследвани анархисти от властите. Матилда Рабинович, организаторка на работниците от текстилната индустрия в Нова Англия. Роза Фреман, голяма поетеса, учителка в свободното училище на педагога анархист Франциско Ферер, убит от испанските църковни инквизитори. Мария Корн, активна деятелка в студентското международно движение в Париж и в групата на анархистите от "Ново време". Бернард Лазар, интелектуалец, теоритик пропагандатор на свободни икономически федерации. Обмяна на продуктите без посредници и експлоатация. Заместване с тях на държавата и капитализма. Карл Енстайн - интелектиалец. Ангажиран в анархо-синдикализма в Испания. През гражданската война (1936-1939 год.) е в колоната на Дурути. Ранен е при погребението на Дурути, произнасяйки знаменателна реч. Между най-известните е и теоритикът Йохан Мост, емигрирал от Германия в Америка. Тук, сред еврейската общост има голямо влияние и я спечелва за анархистическите идеи. Особено влиятелен, високо културен, високо културен, динамичен и просветен дятел е Рудолф Рокер. Той идва също от Германия. В Париж става приятел на еврейска анархо-комунистическа група. В Лондон е инициатор за създаване тесни революционни връзки между еврейския и английския пролетарият. Автор е на много социално-икономически културни творби.

Ема Голдман

Такава е брошурата "Евреите по света в аанрхистическото движение" от Жан-Марк Изрин. В противовес на фашизма, заразителния бацил на антисемитизма, той ни запознава с личности от еврейската народност, които прегърнали нравствените идеи на анархизма, включени в интернационалните борби, са федералисти, антикапиталисти, врагове на експлоатацията и войните. Брошурата, която разчупва остарелите антисемитски предрасъдъци, че всички евреи са търговци, банкери, експлоататори.

Париж, Тр. Марулевски