Статията е взета от книгата "Вчерашни, днешни и утрешни проблеми" на Георги Хаджиев, издателство "Артиздат-5", октомври 1991. Текстовете в тази книга са писани зад граница от различни анархисти в периода 1952-1990.

"Признаване правото на живот, като върховно и неотменно човешко право и безусловно отменяне на смъртното наказание"

Това е един от основните проблеми на нашето освобождение, свързан както с непосредствената борба, която водим и ще водим, тъй и с новия обществен режим, който българският народ ще трябва да установи след разгрома на болшевишката тирания.

Нужна е една пълна яснота по този въпрос. Ние не сме християни, толстоисти, гандисти и пацифисти. Ние сме революционери. Ние сме за една решителна всестранна и неостъпна борба, в която употребата на оръжие е неизбежна. Ни ние не сме убийци и мъстители. Нашата борба, за да бъде истински освободителна борба, не може и не се въодушевява от омраза, от злоба, от жажда за мъст, а от принципи. Ние не искаме да заместим една мъст с друга, една бруталност с друга бруталност, една жестокост с друга жестокост. Ние се борим, за да се сложи край на всяко отмъщение, на всяка бруталност, на всяко кръвопролитие в нашата страна. Ние се борим за един действително нов свят. Новият свят иска нови хора с нови принципи, с нови чуства, с нов мироглед. Човешкият живот за нас представлява ценност сам за себе си и никой, под никакъв претекст, на никакво основание няма право да посяга на него, дори и ако се касаеше за живота на един палач.

Заявяваме го високо и на всеослушание, за да го чуят тези, които са наши приятели и симпатизанти, да го чуят тези, с които не сме се отказали да сътрудничим в борбата, да го чуят и враговете ни, които днес са палачи на нашите братя и на цял народ: ние не мислим да мъстим и решително ще се противопоставим на всяка мъст, от където и да идва и против когото и да бъде насочена тя. Ние знаем, че в борбата ще има жертви, ще паднат глави - и наши, и вражески. Но това, което ни въодушевява в тази борба, то не е желанието да вземаме чужди глави. Противно на природата ни ще бъде и ако кажем, че се хвърляме в борбата, за да дадем нашите глави. Но ние се хвърляме в тази борба със съзнанието, че величието на делото изисква преди всичко саможертва. Истински герой е оня, който е готов преди всичко своята глава да даде. Такъв е урокът, такъв е примерът, такъв е моралът, който са ни дали нашите учители, с които не ще бъдем достойни да се гордеем, ако не ги следваме.

Твърде много кръв е поила нашата земя и земята изобщо. На кръвта трябва да се сложи край. Интересите на бъдещето - светло и изпълнено с безпределни надежди - го изискват. Първият наш вик в разгорещената борба ще бъде "стига кръв"..! Първият наш дълг като революционери, да, именно като b>революционери, ще бъде да спрем кръвопролитията. Това ще бъде може би дългът точно на емиграцията, която ще има по-успокоени нерви. Всеки от нас ще отиде в селото си, в града си, в средата си и ще трябва да направи всичко, за да се предотвратяват или спрат ексцесиите. Трябва да се знае и помни: b>всеки труп в дадено село е b>яма, която мъчно се запълва. Такъв трябва да бъде нашият дълг в процеса на борбата, която неизбежно ще се разгорещи и вината за това е на онези, които днес покриват страната със своите престъпления и сеят и култивират злобата във всички сърца.

Тази морална повеля, продиктувана и от здравия човешки разум, и от интересите на бъдещето обществено строителство, се налага толкова повече през периода на новия градеж.В новата обществена сграда смъртното наказание трябва да бъде безусловно отречено. Правото на живот като върховно право трябва да бъде признато на всеки човек. Отнемането на всеки живот е двойно престъпление, което създава едновременно жертва и убиец, независимо от това, дали убийството е узаконено или не. Всяко отнемане на човешки живот, дори в името на една варварска справедливост, която иска "око за око" и "зъб за зъб", е престъпление. Дълбока, неузнаваема и неизчерпаема е човешката душа. Никой не може да улови секретние и пружини. Никой не знае, какво дреме в тази сложност от настроения, от чуства и подбуди, колкото престъпни в едни случаи, толкова и човечни в други. Не изкупуването на престъпленията, а тяхното бъдещо предотвратяване трябва да бъде задачата на днешния общественик, който се опира на една нова социология.

И, зада не оставям впечатление, че се отдалечаваме или бягаме от предмета си, ние ще кажем направо: тези разсъждения, тези принципни положения се отнасят и за днешните палачи, които в борбата могат и голяма част от тях сигурно ще загубят главите си - и далеч сме от намерението да ги оплакваме, защото това също би било противоестествено - но след стихване на въоръжената борба, след спечелване на пълната победа техният живот, тяхното право на живот също трябва да бъде зачетено. Върху кръв, трупове, злоба и мъст нов свят не се гради. Така го градиха сталинистите и затуй дойдоха до там, че сами се отрекоха като социалисти и като нормални хора.

Такова е нашето решение на този проблем, таква е нашата обществена мисъл, такъв е нашият революционен път, защото революция не значи разрушение, а преустройство и градеж на нов свят с нови принципи и нов морал.

Г.А.