Едно десетилетие измина от кървавите октомврийски събития в Москва през 1993. Различни са оценките за това, какво точно се случи тогава - "преврат на Елцин" или "червено-кафяв метеж". През онези дни двете групи стремящи се към властта се изправиха една срещу друга по улиците на Москва. От двете възможности анархистите избраха третата - да помагат на пострадалите.

Те, заедно с някои други леви радикали организираха бригада за оказване на първа медицинска помощ, наречена на името на Максимилиян Волошин, великият поет, който през гражданската война оказва хуманитарна помощ на всички пострадали.

По време на битките, бригадата оказва помощ на ранените - мирни демонстранти, защитници на парламента (макар да защитават неща като "свещенна Русия" или СССР) и дори полицаи. Доброволците са около 20, без много медикаменти и опит и често под обстрел.

Както казва един от участниците тогава - "Това не беше наша битка. Не можехме да застанем на барикадите заедно със защитниците на стария режим, нито пък да сме на страната на жадните за власт привърженици на Елцин. Но не можехме и да стоим в страни от събитията". В онези дни московската организация на анархо-синдикалистите отпечатва листовка в която призовава хората биещи се и от двете страни да не си жертват живота заради амбициите на своите лидери.

В последните дни от тези събития, заради тази листовка анархистите са почти пребити от пияните привърженици на Елцин, които празнуват победата си. Един анархист, който се оказва по едно време в центъра на битките, успява да промуши с нож един изпречил му се нацист, за което на два пъти е арестуван и само благодарение на късмета си не е разстрелян.

Днес, 10 години след онези събития, анархистите няма от какво да се срамуват и се нядяват, че един ден няма просто да оказват помощ, а ще защитават собствените идеали на барикадите.