След като тази война приключи, анархисти от Ливан и Израел се срещнаха на границата за да поговорят за конфликта, анти-военното движение, Хизбула и анархизма в Близкия Изток.

Според правителствата на Ливан и Израел, комуникацията между граждани на двете страни е забранена и може да доведе дори до съд. Поради това, тази среща бе нелегална. Дискусията бе на моменти трудна и болезнена, не липсваха гняв и сълзи, болка и вина, съчуствие, усмивки и накрая силни прегръдки. Участниците не представляват мнозинството от народа на своите страни, а по-скоро се опитват да дадат оценка на последните събития от анархистка гледна точка. От израелска страна участваха Ейал и Анат, а от ливанска Хазем и Имад.

Хазем: Ние воюваме с Израел от както се помня. Ние живяхме в годините на страха. Когато се случеше нещо лошо, ни се казваше, че за това са виновни или Мосад или световната ционистка конспирация (в днешно време тази роля вече се изпълнява от Сирия). Историята е една и съща при всеки тоталитарен режим, постоянната нужда от враг. Враг, различен от нас - с друга култура и външен вид. Този враг винаги е бил най-силното оръжие в ръцете на тоталитарния режим, който го използва за да насажда страх и параноя и да отвлича вниманието на хората от истинските им проблеми. Един от най-добрите примери е САЩ, първо бяха "комунягите", сега са Ал Кайда и "терористите". В резултат амаериканските граждани доброволно заменят техните права за "сигурност" и на практика подкрепят държавния тероризъм. Най-странното обаче е, че ние арабите постоянно критикуваме САЩ, но когато стане дума за нашия "враг", самите ние биваме заслепени от страх и омраза.

Дали мисля, че да работим с анархистите от Израел е лошо ? По дяволите не ! Като анархист аз не приемам нито границите, нито нациите, и не само това - аз вярвам, че всеки трябва да знае, че пътят към мира и справедливостта започва на местно ниво, когато хората имат контакти помежду си, знаят своите права и отговорности и ги изразяват чрез директната демокрация. Много арабски режими са установили връзки с Израел, ливанските предатели съдействат на ционистите, и дори членове на нашето правителство го правят. Така, че след като експлоататорите и подтисниците от двете страни могат да си съдействат в разделянето на властта над хората, не виждам причина, защо ние, активистите да не си подадем ръце за да унищожим и двете правителства. Дори мисля, че е наше задължение да действаме заедно.

Имад: При предишната инвазия през 1982, когато Израел твърдеше, че иска да изкорени палестинската съпротива, бяха нанесени огромни щети на инфраструктурата и околната среда и убити много хора. Днес аз съм на 26 и все още не знам какво да кажа за войната. Не е лесно да се обясни войната, особенно след като си я преживял. Тя е в тези кратки моменти на гняв, страх, изгарящо желание за отмъщение, безпомощност и отвращение. Тя е всичко това. Това е войната за мен. Най-трудният момент беше, когато бях далече от семейството си и затворих телефона след разговор с братовчедка ми, намираща се в Южен Бейрут. Тя ми каза: "Знаем какво следва. Приготвлили сме си багажа. Спя с дрехите си (тя се смя тук)! Не се тревожи и по-рано сме го правили. Понякога просто е трудно да се сетиш какво се правеше в такива ситуации след като мина толкова много време от последната война (отново смях)".

Никога няма да забравя чуството за безсилие, което ме обзе, когато тя ме спря да не отида при тях, като каза: "С какво ще ни помогнеш ? Ти ще бъдеш просто още един човек за когото да се тревожа. Там, където си в момента знам, че си на сигурно ! Казах ти, ние сме си приготвили багажа и всеки момент може да тръгнем." Това е войната за мен.

Моята майка отказа да напусне дома си на юг, макар да е сама там, без електричество, без телефон. Тя е на 65. "Твърде съм стара да се размотавам наоколо вече, никъде няма ток, поне в моята къща знам кое къде е и мога да се оправя без светлина. Обещавам и аз да тръгна ако нещата се влошат. Засега не могат да ме накарат да се махна лесно." Това е войната за мен, този момент в който майка ми предпочете да остане вкъщи въпреки опасността. Аз и моето семейство напуснахме и когато се върнахме намерихме нашата къща пострадала. Поне няма жертви. Това е война, това е игра с Израел, опитваш се да се оттеглиш с най-малко щети, това ме вбесява.

Ейал: Това е втория път, когато можех да пострадам по време на война - първият бе войната срещу Ирак през 1991. Аз бях на 11 и навсякъде цареше страх. Всеки трябваше да има маска в случай на химическа атака - добре, че това не се случи. Този път страхът бе по-малък заради "обикновенните" ракети на Хизбула, макар че сега бяха изстреляни доста повече отколкото Садам изстреля през 91-а. Все пак някои хора напуснаха града, за тяхно нещастие войната продължи близо месец.

За мен това е първата война започната от Израел на която аз съм свидетел. Не броя конфликта с палестинците, който не е война, а продължаваща колониална политика, съпроводена от време на време с военни кампании. За мен е непонятно, как правителството може "да натисне няколко бутона" и хората безусловно да отидат да се бият и завладяват. Това е депресиращо.

Защо започна тази война ? И какво значи тя за вас ?

Имад: Защо ?!! Има ли значение ? Никой от доводите няма смисъл ! По-важно е как ! Как може Израел след всичко което причини на палестинците да направи същото и в Ливан без да може някой да го спре ?

Анат: Причините са милиони, военните винаги са използвали войната за да оправдаят високия си бюджет и за да наложат контрол над нашия живот. Миналото на Олмерт и Перез не е свързано с военните, за разлика от повечето политици в Израел. Те винаги са били критикувани за това и те искаха да покажат, че са достатъчно силни. Да участваш във войни е ключов аспект за политическата кариера в тази страна. Също си мисля, че се опитаха да въвлекат и Сирия за да оправдаят един американски удар срещу нея. Мислеха си, че могат да ликвидират Хизбула и Хасан Насрала, сякаш дори и да бяха успели, нямаше да се намери друга групировка, която да заеме мястото и.

Честно казано, не мога да разбера действията им. Доводите им са толкова абсурдни. В края на краищата имам чуството, че всичко в тази война опира до това, кой има по-голяма пишка. Аз можех да загина, а много хора загинаха заради това мачистко мислене. Толкова е противно.

Ейал: Аз не мога да кажа със сигурност. От една страна може да се каже, че Израел постигна някои ограничени политически успехи. Като това да се разположат ливански войски в южната част на Ливан. Но от друга страна, войната беше катастрофа: Хизбула действаше с изключителна ефективност в противопоставянето на пехотата и танковете, а в някои случаи и на специалните части. Дори успяха да свалят един хеликоптер. Нашите водачи се заканваха да изтрият Хизбула от лицето на Земята. Те се провалиха и сега много хора искат оставките на Олмерт, Перез и Халуц.

Важен въпрос е защо САЩ не възпря Израел, дори не направиха опит да се намери бързо решение - те явно подкрепяха Израел. Може ли всъщност да се разглежда конфликтът като дистанционна война между САЩ и Иран ?

А какво мислите за Хизбула ?

Ейал: Ами какво мога да мисля за една фундаменталистка, ислямистка, про-сталинистка и съвсем не анти-капиталистическа организация.

Не, сериозно. Аз определено подкрепям съпротивата срещу израелската военна машина, но фактът, че повечето от военната и финансовата помощ за Хизбула идва от Иран, съвсем не се връзва с моите разбирания. Ако бях дълбоко религиозен шиит нямаше да имам проблем с това, но не съм. Не съм добре запознат с всички виждания на тази организация. Но те по принцип са за запазване на държавата.

Анат: Аз подкрепям Хизбула, само до толкова до колкото подкрепям нападнатите и подтиснатите. Ако ситуацията се промени и те, като йерархична организация на свой ред станат подтисници, тогава ще съм срещу тях. Те не са против двойката "подтисник - подтиснат", просто искат те да са в доминиращата позиция.

Имад: Въпреки моите дълбоки идеологически различия с Хизбула, аз не мога да заклеймя взимането на двамата израелски войници като пленници. Мога много да критикувам Хизбула, като активист често съм влизал в конфронтации с тях, дори не съм съгласен с всичките тактики, които използваха през войната. Но пак казвам, няма да заклеймя взимането в плен на войниците, нито въоръжената съпротива. Противопоставям се и на призивите за безусловно разоръжаване. Взимането на двамата пленници бе с цел да се освободят ливанските затворници, някои от които са в израелските затвори от 1975. Каква беше реакцията на Израел ? Повече от 1000 цивилни жертви, 4000 ранени, почти един милион бежанци, 15 000 тона петрол излял се в Средиземно море, щети за повече от 2.8 милиарда евро. Цифрите са невероятни, реакцията бе прекомерна. Най-ироничното е, че смъртният враг на Израел - Хизбула получи симпатии сред хората повече от когато и да било.

Можете ли да ни дадете информация от първа ръка за анти-военното движение във вашите страни ?

Ейал: Какво анти-военно движение !? Тук имаме традиционната левица, палестинските партии, различни прогресивни НПО, незначителен брой марксисти, разнородни групички анархисти, пацифисти, гей активисти и т.н. Може би след третата седмица на някои хора започна да им идва до гуша от тази война, но наистина не може да се каже, че имаме някакво масово и спонтанно анти-военно движение.

Анат: Ние бяхме една малка група от хора с различни виждания. Опитахме се да намерим минималния брой идеи по които всички сме съгласни за да получим по-широка подкрепа. Накрая посланието, което избрахме бе: стига бомби, стига война, освободете всички затворници, примирие без условия. Това просто и ясно послание бе легитимно политическо виждане в края на предишната война с Ливан, макар и с не много широка подкрепа. Но сега то изведнъж се превърна в най-голямата обида, която можеш да кажеш на един евреин. Повечето хора, които се спираха край нашите протести ни пожелаваха смърт. Някои носеха яйца за да хвърлят по нас. Една от протестиращите бе проследена до дома си от някакви десни елементи. По късно те пребиха майка и с пръчки. Някои от нас получиха телефонни заплахи, че ще бъдат хвърлени гранати на протестите ни. Това вече се е случвало - през 1983 един протестиращ бе убит по този начин. Омразата бе огромна. Болшинството от хора разбираха "спрете войната" като "убийте всички евреи". Те се заблуждаваха, че всичко, което прави Израел е оправдано. Ако има някакво съмнение, че някой е свързан с Хизбула, това е достатъчна причина той да бъде взривен. Важеше девизът на НКВД, руската тайна полиция по времето на сталинизма - "по-добре десет невинни да загинат, отколкото един шпионин да се измъкне".

Полицаите се държаха, като истински копелета. В Тел Авив те биха хората. В Хайфа позволиха на десните да ни нападнат, също така поставиха много активисти под домашен арест само за това, че са държали анти-военни лозунги. След няколко дни все пак започнаха да не допускат десните до нас, но в Тел Авив продължаваха с насилието, като някои пострадали стигнаха до болница.

Израелските медии говореха в един глас. Те оправдаваха войната и се опитваха да убедят хората, че тя е наложена на Израел. Нямаше дебат, нямаше дискусия дали войната е правилното решение или не. Позволено бе да се критикуват използваните военни тактики, но не и да се говори по принцип срещу тази лудост. Ние почти нямахме достъп до медиите, макар да имахме демонстрации всеки ден. По-често ни отразяваха в чуждестранните и арабските медии, отколкото в нашите. Няколко пъти споменаха за нас по LBCI - ливанския сателитен канал. Дори чух, че El Nour, радиото на Хизбула, е осъдило бруталното отношение към демонстрантите в Тел Авив.

В Хайфа, в деня в който ракета удари ЖП станцията и уби 8 души, група жени решиха да отидат там и да отправят своето анти-военно послание чрез медиите. На тях им бе отговорено, че не могат да отразят протеста им, защото такова нещо, като анти-военно движение няма. В Тел Авив на една от демонстрациите имаше около 4-5 хиляди души и въпреки това ние не съществувахме за медиите.

Духа ни се повдигаше от това, че въпреки всичко, седмичните протести срещу изграждането на стена с Палестина продължаваха. Палестинците и групата "Анархисти срещу стената" не се огънаха на репресиите, които се извършваха, докато светът бе отвърнал своя поглед от Газа към Ливан. На 11 август полицията простреля Лимор Голдщайн, адвокат и активист, с гумен куршум, довеждайки го до състояние на кома. По време на войната в Ливан, в един ден в Газа бяха убити 23 палестинци, но никъде не се спомена за това. Хората в Газа гладуват и им се отказва медицинска помощ. Тази ивица е като огромен концентрационен лагер, където хората бавно умират.

Хазем: Помня колко се смях, докато слушах баща ми да се пита, къде са арабите, когато нас ни бомбардират. А къде е целия свят ? А къде бяхме ние, когато бомбардираха Ирак ? На нас дори не ни пука за умиращите от глад в Африка, какво тогава очакваме ? По-голямата част от ливанското анти-военно движение се базира на национализма или има икономически интереси. Малката група леви активисти не може да окаже влияние.

Поне се постарахме да помогнем на достигането на хуманитарната помощ до засегнатите райони. Повечето официални хуманитарни организации твърдяха, че не могат да достигнат южната част на страната. Ние доказахме, че това не е вярно. 7 активисти на месния R.A.S.H. стигнахме пеша до южен Ливан и то няколко пъти, доставяйки около един тон храна на нуждаещите се.

По време на войната бе пуснато комунике от почти неизвестната "Либертарна Комунистическа Алтернатива" от Ливан. Дълго време то циркулираше из интернет. Какво мислите за това ?

Хазем: Срамота. То описва настоящото правителство като пред-революционно, което е пълна глупост. Правителството е съставено на базата на общите интереси на различни като идеология партии. Партии, които виреят благодарение на анти-сирийския расизъм. Аз не говоря за наскоро оттеглилите се сирийски войски, а за отношението към сирийците, които жевеят в Ливан. Така наречената "Либертарна Комунистическа Алтернатива" никога не се е появявала на какъвто и да било протест. Те са отказвали всякакви срещи с нас. Мога да ги критикувам още, но няма смисъл. Не това как се наричаш те прави анархист.

Имад: Трябва да призная, че никога не бях чувал за тях. Разбрах за един човек от Бейрут, който може би е част от тази група, но кои са другите, ако въобще има други, не знам. Самото комунике не отстоява либертарни или анархистични възгледи. То подкрепя съюза на партии "14 март". Тези партии, повечето от които във властта са про-капиталистически, корумпирани и ако се проследят корените им ще се стигне до групи и личности отговорни за престъпления срещу човечеството по време на ливанската гражданска война. Това комунике ми напомня за иракската съпротива извън Ирак, която с готовност подкрепи американската агресия.

В момента се разполагат международни мироопазващи сили в южен Ливан. Как гледате на това ?

Анат: Изглежда ми безсмислено, какво ще правят ? Прилича ми на медийна ПИ АР акция на ООН, все едно правят нещо. Но те няма да направят нищо, така както не направиха нищо преди 18 години, когато Израел окупира Ливан и дори бомбардира няколко пъти щаба им.

Имад: Ако толкова искат да направят нещо, защо се разполагат в южен Ливан, а не в северен Израел, който е агресорът ? През 1996 при първата трагедия в Кана, Израел бомбардира ясно отличим бежански лагер на ООН при което загинага над 100 души. След това всичко приключи с едно извинение. И при тази война бомбардираха пост на ООН като убиха четирима служители. Международните мироопазващи сили са точно като ООН, лецемерни и пилеят пари и усилия напразно.

Ейал: За мен те са империалистически завоеватели и нямам нищо против някой да им пусне куршум в главата. Ако европейските държави са толкова загрижени за сигурността на хората в този регион, защо не пратят противовъздушни батареи и не ги разположат около ливанските градове.

Хазем: ООН е просто поредния инструмент в ръцете на силните. Аз отказвам всякакво взаимодействие с тази организация.

Въпросите спират тук, но това не е краят. Това е само началото на взаимодействието между анархистите в тези две страни. Истинската война едва сега започва !

Майкъл Шмид - няколко снимки от местопрестъплението

Източник: www.anarkismo.net

Майкъл Шмид е по убеждения анархо-комунист, а по призвание журналист, който често дава материали за anarkismo.net. Идва от Южна Африка. По време на войната влиза в Ливан през Сирия по последния небомбардиран път (по-късно и той става недостъпен за придвижване). Тук са някои от неговите фотографии.

В тези развалини 21 души намират смъртта си, а други 28 са ранени


5 годишната Фатима я поставят в гроба до тримата си братя, родителите си и дядо и баба и, всички загинали при израелска бомбардировка предишния ден. По време на погребението над тълпата прелита израелски разузнавателен самолет, последван от четири бомбардировача.


Мъртвият Малак Джубейли на 2 години


Ливанската полиция стреля по хората

Източник: infoshop.org

В началото на октомври, вече след края на войната, възниква инцидент в Бейрут при който полицията не се поколебава да използва сила. Стига се до сблъсъци със стотици демонстранти протестиращи срещу опитите на властите да унищожат незаконните постройки в южните квартали на столицата. Един човек е убит, а 16 са ранени. Хората са хвърляли камъни и са блокирали улиците със запалени гуми. Спред полицията, от тълпата е стреляно по тях с огнестрелно оръжие, което ги принудило да отвърнат на огъня. Няколко полицейски коли били повредени. Независимото разследване е установило, че убитият младеж е бил застрелян от два куршума от две различни оръжия.

По време на продължилия 34 дни конфликт, това предградие бе силно бомбардирано от Израел, защото се смята, че е крепост на Хизбула. Цели жилищни блокове са изравнени със земята. Нормално е хората да потърсят подслон в незаконни постройки.

Същото ливанско правителство, което през войната безучастно гледаше как Израел бомбардира хората, сега стреля по собствения си народ.