Когато говорим за музика, активизъм и политически послания, обикновенно се сещаме за пънк/хардкор сцената. За щастие все повече банди от други стилове започват да намесват политиката в текстовете си. Има обособена (предимно underground) активистка хип-хоп сцена. А в последните години тенденция към политизиране се забелязва и в най-агресивната музика - метълът.

Социалните теми и послания не са нещо напълно чуждо за този стил. Още преди повече от три десетилетия бащите на хеви метълът Black Sabbath засягат войната във Виетнам с песни като War Pigs и Children of the Grave. Други ветерани Iron Maiden изразяват своя гняв към съдбата на индианците с Run to the Hills. Почит към непримиримия дух на коренното население на Америка показват в творчеството си и гигантите от Manowar.

Въпреки тези ранни примери, стилът остава аполитичен като цяло. Нещо повече, обществото като цяло има доста негативно мнение за метъла и неговите фенове. Това се дължи на различни фактори, едни от които са агресивно звучене на музиката и необичайния външен вид на метъл почитателите. Много от самите изпълнители подхранват това лошо мнение с волните и неволните си изцепки. Традицията на порочния начин на живот на рок звездите (да си спомним само, колко са починалите от алкохол и/или наркотици) е продължена и при техните метъл наследници. Стига се дори до крайности. Да си спомним убийството извършено от фронтмена на Burzum, както и няколкото ритуални самоубийства извършени (понякога и на сцената) от други метъл изпълнители. Обществото до толкова има негативно мнение за тази музика, че след трагедията в американския град Columbine, при която двама младежи застреляха няколко свои съученици, полицията е разследвала дали стрелците не са се повлияли от изпълнители като Merilin Menson или от gothic субкултурата[1]. През годиниte метълът предимно се свързваше със здравото пиене на алкохол, постоянните скандали и тук-там фентъзите текстове базирани на книгите на Толкин (без да искам да обиждам легендарните Blind Gardian с това). Някак си по-встрани оставаха социалните мотиви вплетени в творчеството на някои други трашъри и death метъли като Sepultura и Napalm Death (няколко пъти цензурирани в Германия заради критиките им към системата).

Но както всяко друго нещо и метълът търпи развитие. Така стигаме до първата (или по-точно първата придобила широка известност) тежка банда, която не просто използва социални теми в творчеството си, а ги поставя в центъра на музиката си - Rage against the Machine. Групата е дотолкова политизирана, че дори с охота се определят като анархисти. Други метъл групи които се свързват със анархизма са: Misery Index (death metal), Inner Surge (metalcore), Propagandhi (trash), Dub War (смесица от метъл, пънк и рага), One Minute Silence (друга взривоопасна смесица от метъл, хардкор и рап)[2].

Най-сериозното политизиране сред метъл творците започва след така наречената "Битка за Сиатъл" (1998) и инвазията в Ирак (2003). Ministry създават песента New World Order. Групи като Lamb of God и Cattle Decapitation (вегетарианци които осъждат месната индустрия) отправят ясни политически послания.

Разбира се метълът е твърде широко понятие за да е толкова лесно да се правят генерални изводи. Имаме десетки стилове и хиляди банди. От една страна имаме death, trash и speed метъл, на които не им е нуждна някаква нова мода за писане на социални текстове за да го правят - теми засягащи полицейската държава, милитаризма и промиването на мозъци са застъпени от край време (Sepultura, Soulfly, Megadeth). От друга имаме тотално аполитичния gothic метъл. А някъде там имаме изчадието наречено black. Първото, което се сеща обикновенно човек, когато стане дума за този стил са сатанистки ритуали, самоубийства и подпалени църкви. Второто нещо, което се сеща са (предимно ъндърграунд) black метъл бандите, които славят национал-социализмът, или поне това се сеща ако живее в САЩ, Западна Европа или Скандинавия, в България все още го няма това явление (за щастие). Но този стил не е територия запазена само за почитатели на дявола или на Хитлер. Има няколко клонящи наляво black метъл банди, като Thralldom и Iskra, които и да не са толкова известни, имат своите почитатели и оказват влияние. А в MySpace може дори да се намери дискусионната група Black Metal Anarchists с около 300 потребители.

След време ще се види, дали хеви метълът (със многото си подстилове) е поел курс към все по-ясни социални послания за един по-добър свят или просто няколко изпълнители са се подвели по временната мода "ние пеем против Буш". Една модна вълна, което не подмина даже поп идолите Madonna и Pink. Дано метъл активизмът не е временно явление, защото е готино да пиеш бира и да скачаш в погото под тежките китарни звуци, но има и доста важни неща, на които трябва да обърнем внимание.

Бележки:

1. http://en.wikipedia.org/wiki/Goth subculture

1. http://en.wikipedia.org/wiki/List of anarchist musicians