Веднъж един мой приятел, млад преподавател във филологическия факултет на СпбГУ А., отиде на концерт на виборгската пънк-група "Последние Танки В Париж", тъй като е приятел с му зикантите. На концерта се случвал обичайния купон, по време на който някой от посетителите изскочил на сцената и изпял една песен заедно с вокалиста Лёхой Никонов. След концерта А. попитал последния: "Льоша, кой е този, който пя заедно с теб? Твой приятел ли е?". "А, не", - отговорил Никоонов, - "за първи път в живота си го виждам".

За какво разказва тази. история? За сблъсъка на два свята - света на институционализираната "висока" култура, олицетворение на която в дадения случай се явява университета, и света на радикално-демократичната субкултура, която олицетворява този nънк-концepт.

"3ащото всички са звезди"

Каква е тази радикална демокрация ще попитате? С какво тя се отличава от "нормалната" демокрация? Ще се опитаме да поясним с няколко примера.

"Тук няма авторитети и поклоници, няма учители и слушатели, защото всички са участници. Тук няма звезди, защото всички са звезди!" - цитат от обложката към сплит-касета на три хардкор-групи, издадена от независимия лейбъл "Z-Day" от Санкт Петербург. Сплит - това е когато на една плоча, касета или диск са представени две (или повече) групи. Най-разпространени са сплитовете на винилови плочи и аудиокасети - те имат по две страни. "Как да разберем, коя група тук е главна, и коя - просто баласт?" - е често задаван въпрос. Няма как, всички групи са еднакво важни.. И това съвсем не е сътрудничество в духа на поп-дуети от типа Алсу-Енрике Иглесиас и т.н., основани единствено на сметките за печалби на продуцентите.

Ако пънк група даде интервю, кой в нея е главната "говоряща глава"? Автоматически се дава отговора - вокалиста, но той е неверен. Може да говори всеки, който има какво да каже. При много пънк-журналисти все още са силни предрасъдъците на стереотипното-йерархическо мислене, когато цялото внимание е насочено към харизматичния вокалист.

Ако се върнем към концерта, то и тук ситуацията е сходна. Кои групи са главни, а кои подгряващи? Този въпрос няма смисъл - в идеалния случай, разбира се. Но нещата не винаги се получават така, защото много от концертите се провеждат в клубове, чиито собственици гледат собствения си интерес. Има ли граница между сцената и зрителната зала? Има, но и групата, и посетителите на концерта я премахват - скокове от сцената в тълпата (стейчдайвинг, краудсърфинг), хорови припеви (сингалонг), и така нататък.

"Всичко ще направя сам" (група "Витамин Роста", Нижнекамск)

Един от важните слогани на пънкa като радикално-демократична субкултура е "закодиран" в абревиатурата DIY - do it yourself - направи сам. Сам - това значи без помощта на продуценти, крупни издатели, корпоративни финансови капитали. DIY - парола, валидна за пънк общността навсякъде - от богатите Великобритания и САЩ, където тази субкултура се зароди, до Мексико или Индонезия. Структурата на "световния QIY заговор" - това са свързаните хоризонтално общности, а не построените във вертикална йерархия. Разбира се, доста хора могат да считат някакви групи за главни. Подозирам, че в повечето случаи това ще бъдат североамерикански групи и лейбъли - културния империализъм работи и на това ниво.

"В какво се , състои вашата самостоятелност? Какво е това, което правите сами?" - често, задавани въпроси. Поясняваме.

1. Независими издателски инициативи - ако вие смятате, че самиздат е понятие от миналото, грешите. В големите градове, за мое съжаление, в последно време зиновете (самоделни книжни списания) практически са победени от разнообразната (често безобразна) активност в интернет. Възникването на пънка, в края на 70-те съвпада със разпространението , на сравнително евтиното кcepокопиране, в наши дни не е проблем да се намери ризограф или офсет. Тук няма да говоря за преимуществото на печатното слово пред символите на екрана, просто ще кажа, че изготвянето на зин е типичната DIY активност.

2. Участие в различни политически (в широкия смисъл на думата) проекти. Като пример може да дадем ежегорните протестни лагери устройвани от радикално-екологически (и в значителна степен анархистични) движения като "Хранители Радуги". Пънковете в тези лагери обичайно са много, всички решения се приемат на общи събрания, като се стремят да постигнат консенсус. Решенията на болшинството обаче не са задължителни за несъгласното малцинство. Този способ е ярък пример за самоуправление.

З. Съпричастие. Ако ти правиш самиздат списание - можеш да обменяш с други издатели, а също и да получаваш безплатно дискове, касети и други предмети за рецензия. Ако заминаваш зад граница, (на семинар, на протестна акция, на хардкор-фестивал) вземи със себе си направени от теб и твои приятели фланелки (нашивки, дискове), можеш да ги обмениш,за подобна продукция или продадеш за да се снабдиш със средства. В такива пътувания също са от полза адресите на съратници, скуоти, магазини втора употреба, места, където може да се работи, дори контейнерите за боклук понякога съдържат ценни неща - дрехи, обувки и т.н. (капиталистическото общество произвежда твърде много отпадъци - защо да не ги използваме) или даже супермаркети, от които можете да свиете нещо (стойността на откраднатите стоки е калкулирана в цената, така че моралистите да не се възмущават). Всичко това е самоосигуряване.

4. Висшето образование в нашата страна става все по-скъпо, и тоест не е достъпно за всеки, но не става по-качествено. Четейки за самиздат списания може да се запознаете с примери за независими политически анализи. Интересувайки се от световната пънк сцена може да научите чужди езици, да разширите познанията си по география. Кръгозора ви се разширява чрез самообразоването.

Радикалната демокрация има синоними - пряка демокрация, или, още по-добре, демокрация на участието. Разбира се, за много пънкари - това е само покупки в рок-магазин на касети, фланелки с любима група, военни обувки и т.н., но за нас в пънка е важно не подобно лековато потребителство, а участието в живота на общността.

"Нито дума за политика"

"Нито дума за политика" - името на албум на пънк-групата от Гродно "Contra La Contra", издаден в Германия. Името носи в себе си с голяма доза ирония - текстовете на групата са едни от най-политизираните в бившия СССР. Въобще за пънковете думата демокрация, в смисъла на характеристика на политическа система, се явява доста съмнителна, ако не и ругатня. "Демокрация - гръцка дума / Означава народоуправление / Но тогава в Атина / имало е граждани, имatlо е роби / Демокрация - привилегия на богатите / Демокрация - за тези, които са на власт", пее групата "Adamkus Ir leva" (Вилнюс-Берлин). Предполагам, че тези литовски пънкове са чели американския анархист Боб Блек, който в своята последна книга "Анархията след левичарството" дава отговор на тези, които се възхищават на античната атинска демокрация - цялата им уредба е била основана на робовладелство, патриархат, класови антагонизми и постоянни войни.

"Bаd Time For Demоcracy" ("Лошо време за демокрацията") - е заглавието на класическия албум на американската група "Dead Kennedys". Техният бивш вокалист Джело Биафра през 1999г., по време на протестите против срещата на СТО в Сиатъл събра супергрупата "The No WTO Combo". На техни концерти Биафра така характеризира съвременната политико-икономическа система: "Това не е демокрация. Това даже не е капитализъм. Това е феодализъм". Сам Биафра извървя пътя от съвършенно издевателското отношение към демокрацията, когато той издигна своята кандидатура за кмет на Сан франциско със скандално-провокационна програма, до това че сега той е активист на Зелената партия в САЩ и призовава хората да гласуват за нейните кандидати. (Това надали е някакъв положителен прогрес от анархистична гледна точка, бел, ред.)

Други хора от (някои ще кажат поп) американски nънк-групи създадоха различни инициативи, за да призоват американската младеж (в значителна ,степен игнорираща изборите) да гласува против президента Буш през 2004г. Един от най-известните "мотори" на тази кампания е вокалиста на "NOFX" Фат Майк.

От тези примери личи отношението на пънковете към представителната демокрация - едни считат, че е възможно да се използват нейните механизми, други са против това. В Русия в политическите кръгове, с които пънк-общноста се сблъсква, се ползва с популярност идеята за протестно гласуване против всички. Може дълго да обсъждаме различни антиизборни тактики, но дори най-критичния ум просто се уморява от тези дискусии. Да речем наистина президента на САЩ (Русия, Чечня, Азербайджан, Албания) или губернатора на Петербург е бил избран в нарушение нa формалните демократични процедури. Но нас това в крайна сметка малко ни интересува - защото ние се опитваме да създадем свои собствени структури - неформализирани, радикално-демократични, основани на участието на всеки при взимането на решения, които асаят лично него.

****************

Написването на тази статия би било невъзможно без запознаването ми с uдeuтe на Кен Кнаб, Боб Блек, Алексанgьр Бренер и Барбара Шурц, Ноам Чомски, Джело Биафра, а също, така и на моя собствен опит.

Женя Слон