Тази година фестивалът бе първият при който се акцентираше върху дискусиите и практическите занимания (workshops), а не върху (пънк) концертите. Може би заради това, този път събитието не предизвика толкова голям интерес. Имаше гости от чужбина - около 50 човека от Австрия, Германия, Хърватско, Украйна и Гърция. В Румъния хората не откликват положително, когато чуят думата "феминизъм", а още повече, когато става въпрос за "анархо-феминизъм".

През първия ден от фестивала се обсъждаха теми като "Немаркираните територии и въпроса за властта", "Политиката на сексуално насилие", "Днешният държавен фашизъм" и др. Късно вечерта започна празнично парти, което продължи до сутринта.

На следващия ден имаше дискусии като "Мит и реалност: трафика на хора", "Барби - усмивка в пластмаса", "Локален и генерален сексизъм". Бяха прожектирани и два филма - "Монолози за вагината" и един посветен на скуотите в Амстердам.

И през двата дни бяха на разположение много CD-та с музика, тениски и анархо литература на румънски, английски и немски.

Значението на този фестивал е в неговата продължителност през годините. Хората трябва да бъдат информирани за проблемите на жените и за борбата за решаването им. Невъзможно е да бъдем анархисти без да сме феминисти. Борбата за женски права е борба срещу държавата, защото именно тя налага и защитава патриархалните порядки, йерархията, капитализма и всички други несправедливостти.

Нашата цел е общество, където индивидуалната свобода на всеки е възможна!

Lovekills